Scientific Online Resource System

Journal of the Union of Scientists - Varna. The Cultural Heritage of Varna

Objects and installations of the Varna artist Ilia Yankov from the 1980s and 1990s

Irena Dimitrova

Abstract

The article examines objects and installations of the Varna artist Ilia Yankov, created in the 1980s and 1990s. The author works at the boundary between visual art and design, creating aesthetic works of glass and other materials with a dominant role of light. In terms of aesthetics this kind of creative searches are peripheral to postmodern visual practices, in which the principle of profane and grotesque comes to the fore.


Keywords

glass, art, design, blurring the boundaries, hybridity, multilayered

Full Text


References

http://revistaarta.ro/en/about/ 12.09.2018 г.

Орлов, С., Ал. Теория вихревой гравитации и сотворения вселенной. - В: http://www.sciteclibrary.ru/rus/catalog/pages/7 651.html , 16.09.2018 г.

Вуд, Ф. Гл. Морские млекопитающие и человек / Marine Mammals and Man / Пер. с англ. А. А. Щербакова. Под ред., предисл. А. С. Соколова. Л., Гидрометеоиздат. 1979, с. 24.

Приор, Ж. Универсалните символи. Ловеч, 1993, с. 105.

Топорков, А., Л. Огонь – В: Энциклопедический словарь. Славянская мифология. Научные редакторы: Петрухин, В. Я., Агапкина, Т. А. и др. Москва, 1995, с. 284, 349.

Стойнев, Ан. Българските славяни. Митология и религия. Народна просвета, 1988, с. 110.

Тресиддер, Джек. Словарь символов. – В: http://www.gumer.info/bibliotek_Buks/Culture/JekTresidder/218.php , 23.09.2018 г.

Речник на библейските символи. Съставител: проф. Н. Шиваров. София, 1995. 161, 172.

Виж повече във: Хендель, А. Основные законы физики. Москва. Физматгиз. 1959, с. 284 .

Вж. научни, религиозно-митологични и поетични изрази, включващи понятието „сфера“ като синоним на „небе“: „небесна сфера“, „музика на сферите“ (идващата от Платон) / “музика на небесните сфери“ като вселенска хармония и космическа музика и др.

Творбата се намира в театъра-музей на Дали във Фигерес (Испания). – Вж.: https://www.salvadordali.org/en/museums/dalitheatre-museum-in-figueres/the-collection/

Из. 13:21

Бит. 28:12; Йн. 1:51

Огледалото в живописта се използва при създаване на автопортрети и като мотив с алегорична, символична или друга функция.

Вж., например класически трудове по тази проблематика: Eco, Umberto. Mirrors. – In: Eco, Umberto. Semiotics and the Philosophy of Language. Bloomington, Indiana University Press, 1986, p. 220 – 226; Левин, Ю. И. Зеркало как потенциальный семиотический объект. – В: Зеркало. Семиотика зеркальности. Труды по знаковым системам, ХХІІ. Ученые записки Тартуского государственного университета, вып. 831. Тарту, 1988; Столович, Л. Н. Зеркало как семиотическая, гносеологическая и аксиологическая модель. Тарту, 1998.

Толстая, Св. М. Зеркало. – В: Славянская мифология. Энциклопедический словаря. Москва, Эллис Лак, 1995, с. 195.

Столович, Л. Н. Зеркало как семиотическая, гносеологическая и аксиологическая модель /Л. Н. Столович //Зеркало. Семиотика зеркальности / Тарту: Тартуский университет. 1998, с. 45.

Вж., например, използването на огледало в коледните гадания при неомъжените млади жени. – Стоилович, Цит. съч., с. 195 – 196, с. 49.


Refbacks

Font Size


|