Abstract
Усвояването на езика е процес, който протича през целия живот – започва от първите месеци и продължава през годините на зрялост. Детето с вродена значителна загуба на слуха, няма натрупан речеви опит, върху който да се опира при по-нататъшното развитие, или в случай, че увреждането е придобито до тригодишна възраст, този опит бързо губи своето значение. Основното и най-важно е работата с него да започне възможно най-рано след поставянето на диагнозата и слуховия апарат. Необходим е избор на адекватна стратегия за рехабилитация, насочена към използването на най-сензитивните периоди в развитието и предпазване от появата на отклонения. Условия, осигуряващи богата речева практика в семейството, също имат важно значение за развитието на речта на децата с нарушен слух.
Първостепенната задача на специалистите е да разкрият пред родителите огромното значение на семейната среда за развитието на детето с увреден слух, както и пълноценното им участие в общуването с него и цялостния процес на слухово-речева рехабилитация. Езикът за детето с увреден слух придобива „смисъл“, единствено в междуличностните отношения с родителите и другите заобикалящи го лица.
В този смисъл, участието на семейството е един от най-съществените фактори за развитие и възпитание на детето с увреден слух, които са били пренебрегвани до скоро.
