Флексибилната ендоскопия при заболявания на горните дихателни пътища – диагностични резултати и ползи

Abstract

Целите на тази статия са да се проучат и изложат възможностите и предимствата на флексибилната ендоскопия на горните дихателни пътища в оториноларингологичната практика.
Върху 191 пациенти с различни заболявания на горните дихателни пътища за периода юни 2008 до юни 2011 г., в УНГ-клиника на УМБАЛ „Св. Георги“ – Пловдив извършихме в амбулаторен порядък или при леглото на болния фиброназо-епифаринголарингоскопии. Изследването извършвахме под местна анестезия, с трансназален достъп като използвахме назални деконгестанти. Показания за ендоскопията на горния дихателен път бяха – дисфония, дисфагия и затруднено носно дишане при пациенти, на които класическата огледална епифаринго и ларингоскопия не даваха изчерпателна информация за поставянето на диагнозата, както и при пациенти с тежки придружаващи заболявания, при които извършването на директна ларингоскопия под обща анестезия беше противопоказано заради тежки придружаващи заболявания и повишен риск от животозастрашаващи инциденти по време на анестезията. Работехме с фибробронхоскоп Olympus с външен диаметър 2,2 мм и работен канал 1,2 мм снабден с фиброщипка, който използвахме за оглед на деца включително и новородени. За възрастни използувахме фибробронхоскоп Karl Storz ф5,2 мм с работен канал 3,2 мм. Фиброендоскопите адаптирахме към ендоскопска видеокамера Olympus свързана с видеомонитор и записващо DVD за фотодокументация. През последната година от нашето проучване изследванията извършвахме със XYON флексибилен назофаринголарингоскоп с видеомонитор.
Резултати: На 191 пациенти , от които 151 мъже (80,29%) и 40 жени (20.8%), на средна възраст 48.4 години извършвахме фиброендоскопии на горните дихателни пътища. Най-честите заболявания, които открихме при серията от пациенти бяха следните: бенигнени абнормалитети на ларинкса 51 (26,7%), карциноми на ларинкса 24 (12.3%), карциноми на хипофаринкса 18 (9,2%), карциноми на епифаринкса 14 (7,2%), парези на гласните връзки 26 (13,4%), едем на ларинкса 8 (4,1%), назална патология 28 (14,4%) вродени аномалии 5 (2,5%), смущения в акта на гълтането след частични хоризонтални резекции на ларинкса по повод карцином 8 (4,1%), чужди тела в носа назо,хипофаринкса и хранопровода 6 (3,09%).
Заключение: Флексибилната ендоскопия на горните дихателни пътища е изключително ефективно инструментално изследване при пациенти с различна патология на горните дихателни пътища. Процедурата е лесно изпълнима под локална анестезия в амбулаторни условия, както и при леглото на болния. Възможностите за взимане на биопсии под локална анестезия по време на ендоскопския оглед я прави ценен придатък както в образното изследване на горния дихателен път, така и в хистологичната верификация на патологични процеси на горният дихателен път. Технологичният напредък в областта дава възможност за създаване на ендоскопска апаратура, приложима за изследвания дори при новородени.