Scientific Online Resource System

Social Medicine

Социални епигенетични модулатори на модела на хранене

П. Марков, Д. Марков, A. Воденичарова, Д. Байкова

Abstract

През последните години все по-задълбочено се търсят и разкриват нови и нови екзогенни (социални) и ендогенни (биологични) модулатори на здравните детерминанти - тяло, дух, емоции, социална себеоценка. Цел на настоящото проучване е да се направи експертен анализ и оценка на съвременни социални епигенетични модулатори на модела на хранене,респективно - на превенцията на хроничните незаразни болести. Използвани са документални и социологичски методи.Резултатите показват, че наследствената генетична информация може да се променя чрез благоприятна промяна на факторите на околната среда (епигенетика). В настоящата разработка са анализирани и оценени редица социални фактори, повлияващи решенията на хората при избора на стил на живот и хранене: културални и индивидуални психологически фактори; предлагане на храни и реклами; подражание на `кумири` и `звезди` от шоу-бизнеса; достъп до транс портни средства за придвижване; социално-икономически условия; отворена пазарна икономика. Прави се заключение, че повишаването на информираността на населението е важен социален модулатор при вземане на решения за оптимизиране стила на живот, модела на хранене и физическата активност, a водещи са медицинските специалисти. Модулирането на социалните фактори има важно епигенетично значение, разширява възможностите на здравната про филактика, съществено допринася за намаляване на икономическа цена, която плаща обществото при възникване на болести.


Keywords

Epigenetic social factors, modulators, nutritional pattern, health prophylaxis

Full Text


References

Воденичаров, Ц., С. Попова, Г.Мутафова, Е.Шипковенска. Социална

медицина, 2013, 647.

Марков Д., П. Марков, Д.Байкова. Краткосрочен и дългосрочен здравен риск при дисбаланси в храненето на жените в предфертилна възраст. В сб. от ХХVI научно-технологична сесия, 2010, С., ТЕМТО, 78-82

Марков П., Д. Марков, Д. Байкова, И. Петрова. Здравен риск от рестриктивни модели на хранене при жени в предфертилна и фертилна възраст. Сб. ХХVIII научно-технолог. сесия, 2011, ТЕМТО, С., 202-6

Марков П., Д. Марков, Д. Байкова. Балансираното хранене и двигателната активност – превантивни фактори за сърдечно-съдови болести.

В: Европейските етични стандарти и българската медицина – сборник статии, изд. БЛС, С., 2014, 524-528

Цонов П. Общинска здравна политика по проблема „Здравен статус –хранене”. В: (ред. Б. Попов) Науката за хранене пред нови възможности и предизвикателства, София, АСИ Принт, 2008; 281-283.

Шипковенска Е., Ж. Христов, П. Димитров, М. Дякова. Модерна епидемиология с медицина и здравеопазване, базирани на доказателства, (ред. Е. Шипковенска), София, Филвест, 2008; 223

WHO, 2010, AReview of Nutrition Policies: Draft Report, Geneva: WHO. WHO Global Database for Body Mass Index. http://apps.who.int/bmi/index.jsp?introPage=intro_3.html.




DOI: http://dx.doi.org/10.14748/sm.v1i1.1712

Refbacks

Font Size


|