Големанов Хр., Възрожденска медицинска книжнина. С., 1964; История на медицината в България. Под ред. на проф. д-р Вера Павлова.

С., 1980; Стефанов, В. Българската медицина през Възраждането. Биографии и трудове на бележити медици. С., 1980, 79-86; Кендерова, Ст. Българските лекари през ХІХ в. Приноси в европейската меди-

цинска наука и книжовна дейност по опазване здравето на населението. Библиотека, 5, 2016, 66-77; Kenderova, St. Construire une nation saine et vigoureuse: les médecins bulgares au XIXe siècle. In: Médecins et ingénieurs ottomans à l’âge des nationalismes. Sous la direction de M.

Anastassiadou-Dumont. Paris, 2003, 185-206.

Мутафов С.С., Начало на организираната санитарно-противоепидемична дейност на лекарите в българските земи. Хигиена, епидемиология и микробиология, 6, 1959, 53-60; История на медицината…, цит.

съч., с. 108; Кендерова, Ст. Мерки на административната валст срещу разпространението на болести и епидемии в Търговище и региона. Известия на Исторически музей – Търговище. т. ІІ., 2009, 99-107.

Национална библиотека “Св. Св. Кирил и Методий” (НБКМ), отдел „Ориенталски сбирки“ (Ор. отд.), Фонд 182, а.е. 693. Допускаме, че заповедта е разпратена и до останалите окръжни центрове, които от

своя страна са уведомили подведомствените им околийски управления и по този начин съдържанието ѝ е разгласено навсякъде из вилаета.

В документа е използвана арабската по произход дума „джедери”, която означава „шарка”, „сипаница”, “вариола”v. Самото действие „ваксиниране” е изразено веднъж чрез две арабски думи – „телких-и

джедери” и втори път чрез турската „ашъ”, от която произхожда и наименованието за лицето, което ваксинира – „ашъджъ”. Първото значение на тези думи е „присад”, „присаждане” (присаждам дървета).

От тук идва и турският глагол „ашъламак” (видоизменен на български език – ашладисвам) – присаждам; ваксинирам. Речниците от епохата дават и значението „присаждам шарка”. Тилков, Ст. Малък турско-

български речник. Солун, 1896, с. 33; Samy-Bey Fraschery, Ch. Dictionnaire Turc-Français. Constantinople, 1885, p. 20, 21.

За народни методи и обичаи, практикувани против шарката, вж Българска народна медицина. Енциклопедия. Второ прераб. и допълн. изд. Състав. и обща редакция Минчо Георгиев. С., 2013, 539-541.

Дубровинский, С. Б. Оспа и оспопрививание. Москва, 1964, 5-10.

Ганчева, Цв. Вариола. С., 1976, с. 50.

Публ. в: Румелийски делници и празници през ХVІІІ в. С., 1978, 240-1

За първи път ваксинация е извършена през 1796 г. от английския лекар Едуард Дженер. Скоро методът му става известен в целия свят и се прилагал с успех във Великобритания и в други страни на Европа и Америка. Първата ваксинация в Русия е реализирана през 1801 г., а през 1810 г. Наполеон издава заповед за задължителна ваксинация на френската армия. Вж История на медицината, цит. съч., с. 52.

Вестникът, както и посоченият по-долу в-к „Дунав“, са дигитализирани и могат да бъдат ползвани на сайта на Национал. библиотека.

История на медицината, цит. съч., с. 82-83.

Докторов Хр., Вариолата и нейната профилактика в България. С., 1908, с. 53.

Упорство по религиозни причини оказват и староверците, населяващи предимно с. Татарица (Силистренско). Суеверия по отношение на бо-

лестта се срещат и при основната християнска маса. По-подробно, вж Докторов, Хр. Вариолата..., цит. съч., с. 53-55.

Превод на Свещения Коран. Прев. от арабския оригинал Цв. Теофанов. [Кувейт], 1997, с. 600.

Свещен Коран и неговият превод на български език. Превод от кол. с ръковод. Хаджи д-р Недим Хафъз Ибрахим Генджев. С., 1993, с. 600.

Коран. Перевод и комментарии, И. Крачковского, М., 1986, с. 508, 653

Свещеният Коран. Арабски текст с български превод. Публ. под покровителството на Хазрат Мирза Тахир Ахмад, Четвърти халиф на Обетования месия и Глава на Ахмадийското движение в исляма. [Лондон], 1991, 1090-1091.

Сравнението е направено по справочник, който включва всички думи, срещани в Корана. Вж Abd al-Baqi, Muhammad Fuad. Al-Mu'jam almufahris li-alfaz al-Qur'an al-karim. Al-Qism I-II. Bayrut, 1945.

Большаков О.Г., История Халифата. І. Ислам в Аравии 570-633. Москва, 1989, 56-57.

Ar-Razi, Fahr ad-Din. At-Tafsir al-kabir. T. VIII. Istanbul, 1308 (1892-1893), p. 687.

Томова, Д. Опис на документи за здравното дело и здравеопазването, запазени в Българския исторически архив на Народната библиотека. І. (до 1878 г.). С., 1986, № 49.

Там, № 128, 129, 347, 475.

Томова, Д. Опис на документи.., цит. съч., № 655.

НБКМ, Ор. отд., Ф. 169, а.е. 3053.

НБКМ, Ор. отд., Фонд 182, а.е. 694.

НБКМ, Ор. отд., Пд ХІХ 1/62.

Томова, Д. Опис на документи.., цит. съч., № 967.

Тянев, Д. Вариолата в Русенски окръг през 1907-08 г. С., 1908; Докторов, Хр. Вариолата..., цит. съч., с. 3-4.

НБКМ, Ор. отд., Кг 3/1, л. 2а.

Става въпрос за Болниците за бедни и преселници, създадени в Дунавския вилает. Повече за тях вж Кендерова, Ст. Болници за бедни и преселници в Дунавския вилает. Ежедневна и ежемесечна статистика.

С., 2015; същата, Болници за бедни и преселници в Дунавския вилает – Социална медицина, 4, 2015, 41-44.

НБКМ, Ор. отд., Сф 2/114.

НБКМ, Ор. отд., Ф. 119, а.е. 1280.