Abstract
Нормализираният текст на лекарственика е подготвен за печат и издаден в резултат на усилието на специалистите проф. Вася Велинова, Екатерина Тодорова и Павлина Сурмова. Така той се въвежда в по-широко научно обръщение и се обогатява корпусът от досега известните ръкописни лекарственици от началото на ХIХ век (Самоковски - от 1800 г., Попгеоргиевски - от 1800 г., Илийчо Данаилов - от 1804 г. и други). Лекарственикът с автор Захари Димитров от Дупница съдържа 245 рецепти за приготвяне на лекарства за болести по хората и добитъка, редуват се пасажи на български и гръцки език и такива на български с гръцки букви и обратно. За разлика от другите познати лекарственици от това време (поместени
в други книги-кодекси), този е във формата на свитък - най-древния вид книжно тяло. През християнската епоха свитъкът се възприема като белег на сакралност (на свитъци са записвани
амулeти) и затова нашият лекарственик е и амулет. Като предоставя данни за използваните заклинания, средства от растителен, минерален и животински произход, за лекарствените форми и начините за приготвянето им, за номенклатурата на болестите и за тяхното лекуване, за медицинската професия и по-широко за начина на живот в своето време, свитъкът-лекарственик е ценен извор за нови изследвания.