Abstract
Книгата е посветена на 75-годишнината от създаването на Фармацевтичния факултет. Авторката споделя свои спомени и мисли, отразяващи професионалния път на един български фармацевт и преподавател. Описваният период е от 1966 до 1990 г. Това е време, белязано с бързо развитие и промени във Фармацевтичния факултет. Споменават се много имена - на управленци, ръководители на звена и редови деятели на фармацевтичното дело. От книгата се добива представа за историята на Фармацевтичния факултет и профилите на обучение: „Аптечен` - за фармацевти за аптечната мрежа и „Производствен` - за подготовка на кадри за фармацевтичната промишленост. Разказва се за създаването на Фармацевтичния факултет, за сградите на ул. „Екзарх Йосиф` 15 и на ул. „Дунав` 2 и извоюването на самостоятелна сграда през 1966 г., за делото на т.нар. „ветерани` - ръководители на катедри - професорите Димитър Далев - фармацевтична химия, Аспарух Бойчинов - фармакогнозия и Трендафил Трендафилов - технология
на лекарствените средства. Отчетено е бързото развитие и обособяването през 1982 г. на две катедри - Катедра по фармацевтична химия и фармацевтичен анализ с ръководител проф. Лиляна Дряновска и Катедра по органична химия и химико-фармацевтични технологии с ръководител проф. Дамян Данчев, a по-късно и Катедра по фармакология и токсикология с ръководител проф. Душка Станева. Развиват се и много от кадрите, изминали пътя на ръководители, в последствие и декани на Фармацевтичния факултет като: проф. Е. Минков, проф. Д. Михайлова, проф. Р. Шекерджийски, проф. З. Димитрова. Укрепва сътрудничестовото между катедрите
по фармакология, технология на лекарствените средства с био-
фармация. Осъществява се съвместна дейност със сътрудници от
клиники, БАН и научни сътрудници на НИХФИ. Не се забравя името на проф. Асен Златаров, станал кумир на студентите със завладяващото си слово. Този обичан и изключително популярен учен е проводник на европейската култура у нас и пример за невероятен усет към актуалните проблеми на обществото. За 130 години от рождението му е извоювано поставянето на барелеф във Фармацевтичния факултет на МУ-София, пред аудиторията, където е чел лекции на своите студенти, което става с финансовата подкрепа на Българския фармацевтичен съюз.
С умението на разказвач и поет, авторката предава както про-
фесионалната среда, така и свои литературни размисли, поезия и писма. Тя споделя спомени, пресъздава летописа на ветераните-основатели. Материалът в книгата е поднесен в проза и стихове, по начин, доближаващ се сякаш до сценарии за документален филм с много действащи лица, участвали в създаването и развитието на една значима обществена организация като първия в България Фармацевтичен факултет. Впечатлява вярното и дълбоко чувство, с което авторката се отнася към обикновените наглед неща: за културни празници и срещи, за учебния процес, за студентите, за дипломанти, за научните търсения по създаването на нови лекарства, за обществените и културни прояви. Отразени са запомнящи се
срещи: за фармацевта, писател и сатирик Мирон Иванов, за поетите Цветан Генов, Елена Алекова. Ето някои от цитираните в книгата на д-р Христова мисли на Мирон Иванов (1931-1988), фармацевт, журналист във вестниците „Труд`, „ Стършел`, „Вечерни новини` и сп. „Септември`, събрал в перото си хумор, доброта и болка, поднесени с мярка и в правилната доза, за което много вероятно има заслуга и фармацевтичното му образование.
„При днешното международно разделение на труда на едни
се е паднало разделението, a на други - труда.`
„Човек никога не се връща другаде, освен при себе си. От
всичко друго рано или късно се измъква.`
„От вечността всеки един мечтае да притежава онова, кое-
то другите имат в изобилие.`
„Човек завижда на онова, което вижда, когато не вижда
добре себе си.`