Един от най-актуалните и болезнени проблеми на социалната политика в България в настоящия момент е този за статута на хората с увреждания, начините на неговата легитимация и очакваните от обществото промени в
тази област. За да бъдат обаче тези политики адекватни и за да отговарят на очакванията на обществените настроения, е необходима релевантна информация, придобита по пътя както на официалната статистика, така и пос-
редством целенасочени емпирични изследвания. В статията се обсъждат резултатите от проведено през 2017 г. изследване на социалните неравенства в здравето1. Анализирани и оценени са различията и неравенствата между отделните субкатегории лица с увреждания. Подчертава се, че разглеждането им като хомогенна социална група прикрива спецификата и потребностите на всяка от тези субкатегории. В същото време подобен подход затруднява разработването на индивидуално ориентирани социални политики, съобразени с възможностите и потребностите на отделния човек.
