Scientific Online Resource System

Social Medicine

Психосоциален риск за здравето при работа - метод за оценка

Б. Ценова

Abstract

Поради повишения здравен риск психосоциалните фактори и методите за оценката им са сред изследователските топ приоритети в областта на здравето и безопасността при работа. Целта на материала е да представи комплексен въпросник с няколко раздела (авторска разработка) за широко ползване от практиците в областта на ЗБР. Приведена е анкетна карта за оценка на психосоциалния риск за здравето при работа, адаптирана и валидирана в много изследвания при различни професионални групи в течение на 20 г. Основните модули са: независими величини -общи характеристики на натоварването, психосоциални характеристики и стресори, и зависими от тях характеристики на благосъстоянието (здравни оплаквания, удовлетвореност), както и предложения за подобрения към работодател. Онагледени са резултатите от конкретни изследвания и обработка на данните по модули. Методът се доказа като икономичен, и надежден инструмент, позволяващ диференцирането на различни професии и работни места.

Keywords

psychosocial work factors, occupational stressors, occupational health, self-ratings, assessment methods

Full Text


References

Karasek RE., Theorell T. Healthy work: stress, productivity, and the reconstruction of working life. New York: Basic Books, 1990.

Brun E, Milczarek M. Expert forecast on emerging psychosocial risks related to occupational safety and health. EASHW: Luxembourg: Office for Official Publ of the EC, 2007.

Ценова Б. Насилие на работното място – актуален психосоциален и здравен проблем. Ръководство за превенция. Изд. НЦОЗА, София, 2017, 120 с., ISBN 978-954-8404-36-5

Ценова Б. и кол. Психологични фактори на труда и индивидуалнопсихологични характеристики като ресурси за самочувствието и психичното здраве. Тема 2.9 ДП, НЦХМЕХ, София, 1995. НАЦИД No 83745130

Ценова Б. Професионален стрес и психично здраве при учителите – ч.I. Бълг. сп. по Психология, 1996, 4: 46-72.

Ценова Б. (ръковод.) и кол. Стрес и бърнаут при учители и медицински сестри. Отчет НЦХМЕХ, 1998, С., НАЦИД No. 84000179

Ценова Б., Иванович Е. Психично здраве и условия на труд при оперативен персонал от ВЕЦ. Хигиена и здравеопазване, 1995, 1, 9-13

Ценова Б., Велкова Д. и др. Професионални стресори и психично здраве при хирургични сестри. Проблеми на хигиената, XXIII, 2002, 3: 3-8.

Ценова Б., Израел М., Топалова М., Данев С. Поведенчески и физиологични индикатори на стреса при електромагнитна експозиция в комуникацията. Сб. Стрес, С., КНСБ, 2003: 427-35.

Ценова Б. Стрес при работа – емпирични изследвания. В сб. “Да работим по проблема стрес”, С., МТСП, ФУТ, ЕА БЗР, 2002: 82-101.

Ценова Б., Велкова Д. Субективно здраве, бърнаут и източници на стрес в работата на художествено-технически персонал. Бълг. Сп. По Психология, 2008, 1-4: 565-572.

Ценова Б. Характеристики на работата и благополучието при работещи в сферата на услугите. Бълг. Сп. по Обществено здраве, 2009, vol. І, 3: 51-65, ISSN 1313-6461

Ценова Б. Психосоциалните детерминанти на благополучието и психичното здраве при работа. В: «Приложна психология и социална практика», Варна, Унив. Изд-во ВСУ „Ч. Храбър”, 2010: 187-198, ISSN 1314-0507

Tzenova B. Рsychosocial working conditions as health risk in civil servants sample. Bulgarian journal of Psychology, 2010, 1-4: 573-584, ISSN 0861-7813

Tzenova B. Workload and Stress Effects in Female Professions. Conference Proceedings “Education, Science, Innovations”, ESI‘13, EPU, Pernik, 2013, 181-90, ISSN 1314-5711

Cooper CL., ed. Theories of organizational stress. Oxford: Oxford University Press, 1998.

European opinion research group, Dublin 4, 2001, App. 3. Euro Foundation for the improvement of living and working conditions, 2003:120-36.

Сапунджиева М., и др. Въздействие на работната среда върху психоемоционалното състояние на специалистите с колежанско образование работещи в болнично заведение. В: „Здравеопазването през 21 век. Реалности и перспективи.” Изд. център МУ-Плевен, 2010, т.2, 608-10.

Frese M. Kontrolle und Taetigkeitsspielraum. In: S.Greif, H.Holling, N.Nicholson (Hsg.) Arbeits- und Organisationspsychologie. München, Psychologie Verlags Union, 1989.

Ценова Б. Неудовлетвореност от работата и бърнаут-симптоми при технически персонал от масмедия. В: сб. „Приложна психология и социална практика- XII“, Унив. Изд. ВСУ „Ч. Храбър”, Варна, 2013: 461-77, ISSN 1314–05073

Христов Ж. Епидемиология на стреса при лекари и учители в периода на преход. Дисертация, София, 2004, 209 с.

Bobak M., Pikhart H., Rose R., et al. Socioeconomic factors, material inequalities, and perceived control in self-rated health: cross-sectional data from seven post-communist countries. Soc Sci Med,2000, 51: 1343-1350.

Siegrist J. Adverse health effects of high-effort/low-effort conditions. J Occ Health Psychol,1996; 1: 27-41

ЗдРАВЕН мЕНИдЖмЪНТ3/4*2018 Социална медицина 73

Grebner S., Elfering A., Semmer N. et al. Stressful Situations at Work and in Private Life among Young Workers: An Event Sampling Approach. Social Indicators Research, 2004, 67: 11-49. 10.1023/B:SOCI.0000007333.96382.3a

Elovainio M., Kivimaki M., Vahtera J. Organizational Justice: Evidence of a New Psychosocial Predictor of Health. Am. J. Public Health, 2002, 92: 105-8.

Kottwitz M., Grebner S., Semmer N., et al. (). Social Stress at Work and Change in Women’s Body Weight. Industrial health ,2014, 52. 10.2486/ind health. 2013-0155.

Sparks K., Faragher B., Cooper C.L. Well-being and Occupational Health in the 21st Century Workplace. J of Occup & Organiz Psychology, 2001, 74(4): 489-509.

Hraba J., Lorenz F., Lee G., et al. Gender differences in health: evidence from the Czech Republic. Soc Sci Med, 1996,43:1443-51.

Miilunpalo S., Vuori I., Oja P., et al. Self-rated health status as a health measure: the predictive value of self-reported health status on the use of physician services and on mortality in the working-age population. J Clin Epidemiol, 1997, 50:517-28.




DOI: http://dx.doi.org/10.14748/sm.v0i3%2F4.6007

Refbacks

Font Size


|