Въведение. Настоящите политики в областта на възпроизводство на населението оказват влияние на бъдещето социално-икономическо развитие на страната. За повишаване ефекта от политиките в областта на демографското развитие в България е необходимо тяхното диференциране спрямо отделни групи на населението. Цел: да се установи наличие или отсъствие на значими различия в моделите на възпроизводство на населението в България при трите основни етнокултурни категории - българска, турска и ромска - за периода 2001-2009 г. Обект: родените деца в периода 2001-2009 по възраст (под 15-19; 20-34; 35-49) и етнокултурна категория (ЕЕК) на майките. Обосновано е използването на етнокултурна категория вместо етническа група. Източник на информация: публикувани и непубликувани данни на НСИ и резултати от проекти с отношение към демографското развитие на България. Резултати: Установява се следната динамика на раждаемостта във възрастовите групи под 15-19 и 35-49 по етнокултурни категории: при българската има значително увеличение на късните раждания от 4,97% на 11,47%; при ромската трайно се запазва висок относителен дял на ранните раждания – 38%; при турската - ранните раждания намаляват от 26,9% на 20%. Обсъдени са рисковете за майката и детето при ранните и късните раждания. Установените устойчиви, специфични модели при всяка от ЕЕК показват значителни различия. Заключение: приложението на лонгитудинален методичен подход за промени на възпроизводителните модели при всяка етнокултурна категория може да допринесе за разработване на специфични демографски политики.
Томова,И., Демографски процеси в големите етноконфесионални общности в България В: Демографско развитие на Република България, С. 2005, с. 155-177
Белчева, М., Демографски процеси и развитие на населението, В: Населението на България в началото на ХІХ
век – състояние и тенденции, С. 2011, с.31
Жекова, В. Промени в брачността и раждаемостта в България, С., АИ Марин Дринов, 2011
Димитрова,Е. Етнически различия в прехода към второ
раждане в България, в Население, 3/4, 7-21
Джери, Д., Д. Джери (2001) Большой толковый социологический словарь. Изд. Вече-Аст, Москва, с. 147-148
Енциклопедически речник по социология, М-М-8, второ
издание, С.1997. с.196
НСИ-непубликувани данни 2001-2009
*2019 Социална медицина
Фесчиева Н., Нискотегловните новородени-една качествена характеристика на населението в България Население; БАН, 1997; 1-2; 46-53
Чалъкова Д, Ранните раждания в България през втората
половина на XX век; АИ Марин Дринов, 2004
Carolan M. First time mothers over 35 years: challenges
for care? Birth Issues. 2004; 13(3):91–7
Carolan M, Nelson S. First mothering over 35 years:
questioning the association of maternal age and pregnancy risk.
Health Care Women Int. 2007;28(6): 534–55.
Carolan MC. Towards understanding the concept of risk
for pregnant women: some nursing and midwifery
implications. J Clin Nurs. 2009;18(5):652–8
Cleary - Goldman J. Impact of maternal age on obstetric
outcome. Obstet Gynecol. 2005;105 (5 Part 1):983–90. .
Dennis J.A., Mollborn, S Young maternal age and low birth
weight risk. An exploration ofracial/ethnic disparities in the
birth outcomes of mothers in the US. Soc.Sci J., 2013, Dec.
(4), 625-634
Jacobsson B. Advanced maternal age and adverse perinatal
outcome. Obstet Gynecol. 2004;104(4):727–33. [
Jolly M, Sebire N, Harris J, obinson S, Regan L. The risks
associated with pregnancy in women aged 35 years or
older. Hum Reprod. 2000;15:2433–7.[
Lampinen, R, Vehviläinen-Julkunen, K., Kankkunen, К. A
Review of Pregnancy in Women over 35 years of Age. Open
Nurs.J.2008,3,33-38
Ozalp S, Tanir HM, Sener T, Yazan S, Keskin AE. Health
risks for early (<19) and late (>35) childbearing. Arch Gynecol
Obstet. 2003;268(3):172–4