Резюме: Въведение: Фармацевтичните грижи са важна част от общата грижа за хората с влошено ментално здраве. Тревожно-депресивните разстройства са една от най-честите причини за глобалната тежест на психичното здраве в световен мащаб. Те често остават „скрити“ и поради коморбидност, което води до трудно диагностициране и лечение. Закъснялата консултация със специалист психиатър, отложеното във времето лечение и недоброто придържане към терапията могат да доведат до прогресиране на заболяването и инвалидизация. Лечението с антидепресанти е стандартен подход при пациенти с разстройства от тревожно-депресивния спектър, но за да бъде ефективен е необходимо да се спазва стриктно назначеното лечение. Непридържането към терапията придобива размерите на епидемия в последните години. Лошият комплайънс е свързан най-често с нежелани лекарствени реакции, недобра информираност на пациентите, полипрагмазия, липса на комуникация със здравните специалисти. Статията има за цел да представи изследователския протокол на пилотно проучване за проследяване и анализ на ролята на фармацевта при: скрининг на хора с оплаквания от тревожно-депресивния спектър, както и при проследяване на придържането към изписаната вече терапия на пациенти с тревожно-депресивни разстройства.
Resume: Background: Pharmaceutical care is an essential part of the total care for people with mental health problems. Globally, anxiety and depression are major causes of mental health-related burden of diseases. These disorders are often “hidden” because of comorbidity. Late consultation with a psychiatrist, delayed treatment, improper therapeutic plan, and poor compliance to the prescribed treatment can lead to disease progression and disability. Treatment with antidepressants is a standard approach to depressive and anxiety patients, but effective treatment needs to be strict. Poor compliance to treatment is related to side effects, poor patient awareness, polypragmasia, lack of communication with healthcare professionals. The aim of the article is to present a pilot study, which investigates the role of the pharmacist in: 1) the screening of people related to anxiety and depressive symptoms and 2) the improvement of the compliance of the patients with depression and anxiety to a prescribed treatment.
Библиография:
Димитрова, Зл., В. Петкова, С. Георгиев, К. Андреевска, Р. Стойкова и др., Фармацевтични грижи,2016,(3),12-13. 2. Петкова, В., Йорданова Ст, Манова М., Фармацевтични грижи, второ издание, Ръководство за студенти по фармация, 2011, С., «Симел Прес», ISBN 978-954-9487-503 3. Cipolle R., Strand L., Morley P., Pharmaceutical Care Practice, McGrawHill Companies, Inc., NY, 1998 :1-15, 17-19, 2833, 37-43, 121-130. 4. Anderson RT., Aaronson NK., Bullinger M. et al. A review of the progress towards developing health-related quality of life instruments for international clinical studies and outcomes research. Pharrnacoeconomics 1996: 10(4): 336-55 5. Sabaté, E., Adherence to Long-term Therapies: Evidence for Action. World Health Organization, 2003, (1):194. 6. Murray, C., Lopez, A., The global burden of disease: a comprehensive assessment of mortality and disability from diseases, injuries and risk factors in 1990 and projected to 2020. Cambridge, MA, Harvard University Press, 1996. ISBN: 09655466-0-8 7. WHO, http://www.who.int/campaigns/world-healthday/2017/resources/en/, accessed - 1.2020. 8. Lifescience, http://www.livescience.com/35792-globaldepression-rates.html, accessed - 1.2020. 9. Vergouwen, A., Bakker., A, Koerselman, F., Adherence to medication for chronic psychiatric diseases: determining the optimum frequency and form of administration. Am. J. Drug. Deliv 2003, 1(4): 267-73. 10. Pompili, M., Serafini, G., Innamorati, M., et al., Agomelatine, a novel intriguing antidepressant option enhancing neuroplasticity: a critical review. World. J. Biol. Psychiatry, 2013,14(6): 412-431. 11. Ching, S., Chong, H.Y., Chaiyakunapruk, N., et al. Clinical and economic impact of nonadherence to antidepressants in major depressive disorder: A systematic review. J Affect. Disord,2016 ,193(1): 01-10.
Spitzer, R.L., Kroenke, K., Williams, J.B.,Validation and utility of a self-report version of PRIME-MD: the PHQ primary care study. JAMA. 282 (18): 1737–44. 13. CCNC Adult Depression Toolkit for Primary Care, Primary Care Toolkit, September 2015, https://www.communitycarenc.org/media/related-downloads/ccncdepression toolkit.pdf 14. Lavsa S. M., Holzworth A., Ansani N. T., Selection of a validated scale for measuring medication adherence. Journal of the American Pharmacists Association. 2011;51(1):90–94. 15. Antonia Kondova, Anna Todorova, Antoaneta Tsvetkova, Kalina Andreevska, Daniela Grekova, Valentina Petkova, Analysis of the degree of adherence to therapy in patients with diagnosed depression – CBU International Conference Proceedings, 2018, 916-921; 16. Gabriel A., Violato, Knowledge of and attitudes towards depression and adherence to treatment: The Antidepressant Adherence Scale (AAS). ,2010,J Affect Disord 126: 388-394. 17. Chong, W.W., Aslani, P., Chen, T.F., Adherence to antidepressant medications: an evaluation of community pharmacists’ counseling practices. Patient Preference and Adherence; 2013;7: 813–82. 18. Price, J.H., Adherence Barriers to Antidepressants among an Urban Female Latino Population. EthnoMed., 2013. 19. Gottlieb, H., Medication Nonadherence: Finding Solutions to a Costly Medical Problem. Drug Benefit Trends 2000;12(6):57-62.
