На основата на Правилата за добрата обща медицинска практика и стандартите по Обща медицина, чрез методите на поведенческото моделиране е създаден професионален поведенчески модел на общопрактикуващите лекари (ОПЛ). Той е използван като еталон на доброто поведение и за създаване на инструмент за неговото изследване. Проведено е представително извадково проучване на ОПЛ в България за определяне на профила на тяхното емпирично професионална поведение. Със създавания инструмент за изследване е получена етометрична информация (поведенческа диагностика) и определен профилът на поведение (т.н. поведенческа диагноза).
Енциклопедия по психология и поведенчески науки. С, 2008.
Златанова Р. Организационни проблеми в дейността на ОПЛ. Дисер-
тация за получаване на ОНС „Доктор“. С, 2006.
Златанова Т., Р. Златанова. Оценка на комуникативните умения на
ОПЛ. Медицински меридиани 2012.1-2
Иванов Г., Д. Димитрова, Б. Левтерова. Медицинска етология. Пловдив
Иванов Г., Д. Димитрова. Въведение в общата медицина и общата
медицинска практика. С, 2012.
Наредба №41/2005 на МЗ,Мед. стандарт по обща медицинска практика
Правила за добрата медицинска практика на ОПЛ. НСОПЛБ. 2006
Христов Ж., Г. Иванов. Общата медицинска практика – реалност, про-
блеми, решения. Обща медицина. бр. 2, 2006.
A good practice guide a Cansent to Health Profesions in NHS. Scottland.
SEHD. 2006
Arnold L. Assessing professional behavior: ... Acad Med 2002;77 (6)
Bandura A. Self-assessment in of human behavior. NY. 1994
Bensing J, K. Schrens. The role of general practitioners affective behavior.
Psychology and health. 1996.11
Ding. A. Profile of English salaried GPs. BJGP. 2008.
Good medical practice. General medical council. UK. 2006.
Gordon J. Diagnostic Approach to organizational behavior. Boston. 1993.
