Българските демографи регистрират трайна тенденция към влошаване на възрастовата струк- тура на населението, изразяваща се в остаряването на нацията. Процесът на застаряване има своите последствия във всички сфери на живота - здравеопазване, заетост, социална закрила и т.н. Стареене- то е свързано с постепенно снижение на психичните и физическите функции. Ако към това се добавят и въздействията от допълнителни, твърде често неблагоприятни фактори се създава кръг от множес- тво медико-социални проблеми, съпътстващи живота на лицата в напреднала и старческа възраст. Цел: Да проучим рисковите фактори и тяхното влияние върху протичането на инфекциозните забо- лявания при пациенти над 60 години. Материал и методи: Анкетирани са 54 болни на възраст от 64 до 85 години (средна възраст-73,87 1,83 години), хоспитализирани в Инфекциозна клиника на МБАЛ `Св. Марина `-Варна, чрез стандартизирано индивидуално интервю по анкетна карта, разработена за целта на проучването. За обработка на информацията са използвани анкетен метод, вариационен и графичен анализ. Резултати: От проучените пациенти 50% са жени и 50% мъже, 64,82% живеят в град, 35,18% са от село. Семейни са 55,56%, 5,55% са разведени, a 38,89% са вдовци. Всички анкетира- ни болни са пенсионери. 83,33% от пациентите на 60+ живеят под линията на бедност. Храненето на възрастните пациенти е нездравословно, недостатъчно по количество, с неправилно съотношение на основните съставки. 37,04% от анкетираните са пушачи, a непушачите са изложени на рисковото въз- действие на пасивното пушене. 11,11% от лицата на 60+ имат високо рискова алкохолна консумация. Нашите възрастни пациенти водят заседнал живот. Само 3,70% от тях са с препоръчаната от СЗО фи- зическа активност (за поне 1 час дневно). Лицата на 60+ са подложени на ежедневен психосоциален стрес, 46,29% са били подложени на големи стресогенни въздействия. Възрастните пациенти в основ- ната си част са с трайно ниско или променливо самочувствие. Повече от половината от анкетираните възрастни са хипертоници, a 2/3 от тях страдат от други СЗЗ. Изводи: Под линията на бедност живеят 83,33% от пациентите на 60+, което ограничава възможностите им за лечение, достъп до квалифици- рана медицинска помощ и здравословен начин на живот. При всички тях се установи комбинираното въздействие на няколко рискови фактора.
Борисов В., К.Юрукова и състав., „Социал- ната медицина и обществено здраве”, изд. Знание, 1998, раздел ІІ, с. 33
Здравен мениджмънт, 2006, том 6, №4
Информационен бюлетин на националния център за здравни знания „Промоция на здраве”, бр.3, 1998
Мерджанов Ч., ”Едно компрометиращо първен- ство”, УИ ”Св.Кл.Охридски”, София, 1995
МЗ - „Ролята на Здравеопазването за облекчаване на последствията от демографската криза”- доклад на министъра на здравеопазването пред консулта- тивния съвет за национална сигурност, 09.01.2006
МЗ - „ Доклад за здравето на нацията в началото на 21 век”, София, 08.2004
Попова С., Л. Георгиева, Научна конферен- ция на БАН “Стареенето на населението – реал- ности и последици, политики и практики”, 30 – 31 май, София, 2006
Стойнев Г., „Социална геронтология”, изд. Мед. и физ., 1986
Стойнев Е. „ Хранене, метаболизъм, стареене”, С., 2004
Caryn Gee Morse, Kevin P. High., Nutrition, Immunity and Infection, 2005
Crossley K., Peterson P., Infections in the El- derly, In: Mandell, Bennett, Dolin. Principles and Practice of Infectious Diseases. 6th ed. Churchill Livingston, An Imprint of Elsevier, 2005
G. Gawazzi, F. Herrman and K.- H. Krause., Aging and infection diseases in the developing world. Clinical Inf. Dis. 2004, 39: 83 – 91
WHO-„ Световна асамблея върху проблемите на старостта”, април 2002, Мадрид
WHO regional publication. European series №96, Food and Health in Europe: a new basis for action, Copenhagen, 2005.