Лептоспирозата е най-разпространената зооантропоноза. Ключовите детерминанти за разпростране- нието на заболяването са наличието на голямо видово разнообразие от животински резервоари, под- ходящи за преживяване на лептоспири условия на околната среда и тесни взаимоотношения между животински резервоари, човек и околна среда. Често върху тези детерминанти оказват влияние со- цио-културни, професионални, поведенчески и природни фактори, поради което епидемиологичната характеристика на заболяването е комплексна и динамична. Цел: Да се актуализира епидемиологич- ната характеристика на лептоспироза в Плевенски регион. Материал и методи: Направен е проспек- тивен анализ на епидемиологични данни при 100 болни от лептоспироза, лекувани в Клиника по инфекциозни болести на УМБАЛ „Д-р Георги Странски` - Плевен (1976-2010 г.)., 37% от които са до- казани серологично. Резултати и обсъждане: Установени са специфични антитела срещу четиринаде- сет серовара; 18 болни са с антитела срещу повече от един серовар. Най-чест причиняващ серовар е L. copenhageni (35,14% от серологично доказаните), следва L. pomona - 27,03% от доказаните. Заболяе- мостта в региона е ниска (средно 0,37%ооо), но неравномерна; корелира със средната заболяемост за страната. Налице е лятна сезонност (август, юли, юни, септември). Преобладават болни в активна възраст (18 - 59 г.) - 72%; мъже (90%); с градско местоживеене (61%). Специфични епидемиологични фактори са налице при 88% от болните, с водещо значение на водния фактор (в 57%). С професиона- лен риск са 14% от болните. Многократни експозиции са установени в 66%. Заключение: С оглед улесняване на диагнозата и намаляване на леталитета е важно добре да се познават епидемиологич- ните и клиничните особености на заболяването. За целта е необходима активна разяснителна работа сред населението и повишаване компетентността на ОПЛ.
Ангелов Л., П. Георгиев, П. Драганов, В. Монев, В. Новкиришки, Хр. Радева, Н. Ри- барова., Епидемиология на инфекциозните бо- лести. Под ред. на В. Монев. Стара Загора, “Знание, 1999.
Ганчева Г., Комплексни проучвания при лептос- пироза. Дис. труд за н. и обр. ст. „доктор”. Меди- цински университет – Плевен, 2006, 62, 66-71.
Ганчева Г., Епидемиологична характеристика на лептоспироза в Плевенски регион. Медицински преглед, 44, 2008, бр. 3, 51-56.
Генев Г., Х. Бояджиян., Лептоспирози. В “Ръ- ководство по инфекциозни болести за общопрак-
тикуващи лекари”, І изд., “Литера принт” АД, Стара Загора”, 2001, 232-238.
Christova I., E. Tasseva, H. Manev., Human leptospirosis in Bulgaria, 1989-2001: epidemiologi- cal, clinical, and serological features. Scand. J. Infect. Dis., 35, 2003, No 11-12, 869-872.
Hartskeerl R. A., Leptospirosis: Current status and future trends. Indian J. Med. Microbiol., 24, 2006, No 4, 309-309.
Kshirsagar N. A., R. R. Shinde, S. Mehta., Floods in Mumbai: Impact of public health service by
hospital staff and medical students. J. Postgrad. Med.,
, 2006, No 4, 312-314.
Sehgal S. C., Epidemiological patterns of leptospirosis. Indian J. Med. Microbiol., 24, 2006, No 4, 310-311.
WHO. Human Leptospirosis: Guidance for Diagnosis, Surveillance and Control, 2003.
WHO. Informal Consultation on Global Burden of Leptospirosis: Methods of Assessment. Geneva, 25-27 October 2006.
Email this article (Login required) 
