Промени в структурата на професионалната патология в условията на финансиране от НЗОК

Abstract

Професионалната патология е многопрофилна дисциплина, с изключително разнообразие от нозоло- гични единици, включени в клинични пътеки на различни дисциплини, при непълно съответствие на професионалната нозология със списъка по професионални болести. Цел на настоящото проучване е анализ на структурата на професионалните заболявания, диагностицирани и лекувани в Клиника по професионални заболявания към МБАЛ „Св. Марина` - Варна и проследяването й в условията на бюджетно финансиране и това от НЗОК; влияние на работата по клинични пътеки върху дигностич- но-лечебния процес и експертизата на професионално болните. Материал и методи: Осъществено е ретроспективно проучване на структурата на професионалната заболяемост за периода 1995-2010 го- дина вкл. Проследени са нозологичните единици в три основни периода: 1995 - 2000 г. (бюджетно фи- нансиране); 2001 - 2005 г. (частично финансиране от НЗОК) и 2006 - 2010 г. (финансиране от НЗОК). За проучването са ползвани данните от епикризите на болни, пролежали в Клиника по професионални заболявания; Експертно решение на Регионална ТЕЛК по професионални заболявания - Варна; Ре- гистрационна карта на лице с професионално заболяване. Статистически обработена е структурата по години и периоди както на основните, така и на придружаващите заболявания, проследявайки позицията на професионалната патология в зависимост от изискванията на клиничната пътека. Ре- зултати и обсъждане: Анализът на резултатите установи значителни различия в структурата на про- фесионалната заболяемост в различните условия на финансиране, поради взаимовръзката на патологията на пролежалите болни с изискванията на лечебната дейност по клинични пътеки. Дока- то относителният дял на вегетативната полиневропатия на крайниците през първия период е 26,21%, то за периода 2005-2010 г. е само 7,24%; заболяванията на опорно-двигателния апарат от 10,40% за първия период, намаляват до 2,75% през третия; праховата патология почти липсва през последните 5 години (от 12,06% до 0,55%), поради невъзможност за прием на лица с такива заболявания. Работата по клинични пътеки налага професионалните заболявания често да присъстват като придружаващи заболявания или отделни синдроми. Дискутирани са проблемите, свързани с диагностицирането, ле- чението и експертизата на професионалните заболявания при посочените условия, както и тревожна- та тенденция за рязко намаляване на регистрираната професионална заболяемост