Abstract
Преходът от бюджетно финансиране на здравеопазването към пазарен механизъм, който започна на практика с пре- образуването на съществуващите публични здравни заве- дения в търговски дружества, естествено наложи в центъ- ра на здравната политика като основни да се поставят въп- росите за достъпа и за качеството на медицинската, съот- ветно денталната помощ и услуги. Това е обяснимо. След като предварително се събират средства, които да покрият евентуално бъдещо заболяване на принципа на солидар- ността - чрез задължителни здравноосигурителни вноски и по-рядко чрез доброволно здравно осигуряване или здравно застраховане, нормално е да се очаква, че взиска- телността на пациентите ще бъде повишена. Оттук и въп- роса за качеството на медицинската и денталната помощ доби друго измерение.
Качеството на медицинската и денталната помощ пре- ди всичко се обяви за основен принцип - принцип, с който всички следва да се съобразяват1. Същевремен- но достъпа до качествена помощ се призна и за субек- тивно право на всеки пациент. И при това не само с правни2, но и с етични норми. А доколкото на всяко су- бективно право противостои правно задължение, оси- гуряването на качествена медицинска и дентална по- мощ3 на практика се оказва съществено професионал- но задължение както на лечебните заведения, така и на всяко медицинско лице4. При такава изходна позиция на законодателя, въвел тези сериозни нормативни га- ранции, въпросът за качеството на медицинската и денталната помощ не бе възможно да не стане обект на внимание и на всички бъдещи значими нормативни здравни документи, и на първо място на Националната здравна стратегия.
Email this article (Login required) 
