Abstract
Медицинският контрол на умирането и смъртта е една от най-обсъжданите теми в морален, деонтологичен и правен аспект, както в медицинските среди, така и в общественото пространство. Промените, настъпили в здравеопазната система и общата медицинска практика през последното десетилетие и широкото популяризиране на Европейската харта за правата на човека налагат преосмисляне на правното съзнание на българските лекари. Обсъждането на евтаназията представлява част от голямата тема за пациентското право на достойна смърт, залегнало в Европейската харта за правата на човека. Правосъзнанието на лекарите е от съществено значение при реализиране на пациентските права и превръщане на правните предписания в конкретно поведение. От значение са ценностно-нормативните ориентации и нагласи на лекаря, социалната група и обществото, като структурообразуващи елементи на психологическия компонент на правосъзнанието. Общоевропейската и световната практика и развитието на обществените отношения у нас, пораждат социалната необходимост от правно регулиране на феномена евтаназия.