Веков Т. Управление на болницата – мултикомпонентна теория и практика. МУ – Плевен, 2015.
Владимирова К. Управление на човешките ресурси – стратегии, стандарти, практики. УИ „Стопанство“, 2006.
Грънчарова Г. Управление на здравните грижи. Плевен, Издателски център МУ – Плевен, 2011.
Драганова М., Управленският труд в областта на здравните грижи, Сестринско дело, 2014.
Закон за здравето с посл. изм. и доп. ДВ. бр.105 от 11 декември 2020 г.
Закон за лечебните заведения с посл. изм. и доп. ДВ. бр. 103 от 4.12.2020 г.
Закон за съсловната организация на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти с посл. изм. и доп. бр. 103 от 27.12.2016.
Илиева С. Ценности и трудова мотивация. София, Св. Климент Охридски, 2009.
Наредба за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалностите „медицинска сестра“, „акушерка“ и „лекарски асистент“ за образователно-квалификационна степен „бакалавър“ с посл. изм. и доп. ДВ. бр. 32 от 22.04.2016 г.
Наредба № 7 от 23 септември 1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, посл. изм. ДВ. бр.95от 29.11. 2016 г.
Национален рамков договор.
Петрова З, К. Чамов, С. Гладилов. Качество в здравеопазването – съвременни измерения и тенденции. София, 2008.
Радева С, Е. Ковачев. Обучението на работното място – предпоставка за добра адаптация за практикуване на професията на работното място. Варненски медицински форум, 2018; том 7, приложение 3:103–108.
Радева С, Л. Георгиева. Адаптация за практикуване на акушерската професия в болнични условия. Варненски медицински форум том, 2018;7(3):109–115
Чанева Г. Управленски подходи за ефективни здравни грижи. МУ – София, 2015.
Чобаняева И, А. Димова. Управление на качеството в здравеопазването. Стено, Вар.на, 2004.
Radeva S. On-the-job training as a model for adapting to the working environment. Knowledge international journal, 2019;31(5):1609–1614.