Scientific Online Resource System

Journal of the Union of Scientists - Varna. The Cultural Heritage of Varna and the Black Sea Region

60th anniversary of the Museum of National Revival in Varna

Kolyo Hubenov

Abstract

The following article is dedicated to the 60th anniversary of the Museum of National Revival in Varna. The text begins with a short summary of the museum’s history from its founding in 1959 until 2006, when the exposition was moved to its current address – 21 Dr. L. Zamenhoff St. The second part of the material presents the exposition along with its more interesting or important cultural valuables, the types of collections held in the repository and the exhibitions the museum has organized in the last 13 years or has been invited to participate in. In the References are presented books and articles that have studied the different themes from the museum’s expositions or have published some of its cultural valuables.

Keywords

Varna, National Revival, printed and handwritten books, seals, cold weapons, firearms, school equipment, military and civil decorations, photographs, drawings, paintings, maps, plans, documents, icons, ierosolymitissa, printed icons, church utensils

Full Text


References

По-подробно за историята на музея вж.: Тонев, В. Музеят на Възраждането в гр. Варна. – Известия на Варненското археологическо дружество, 15, 1964, с. 132 – 134; Димитрова, Ст. Музеят на Възраждането във Варна – нов поглед към XIX в. – В: Град и памет – сборник с доклади от Национална научна конференция, Пазарджик, 13 – 14 октомври 2011. Б. Хаджийски, В. Танкова, Р. Кацарова (ред.). Пазарджик: РИМ – Пазарджик, 2012, с. 65 – 70; Николова, М. Музей на Възраждането във Варна – да съхраняваш историята. – История, 2015, № 4, с. 421 – 427; Енева, Н. Проф. д.и.н. Велко Тонев като историк на Варна и Варненско. – В: Acta musei varnaensis. T. 12: Варна, българите и българските градове. Възрожденски поселищни изследвания. Сборник в памет на проф. д.и.н. Велко Тонев. Национална конференция, Варна, 26 септември 2014 г. Ив. Русев (ред.). Варна: РИМ – Варна, с. 11 – 26 и цитираната в тях литература.

Тонев, В. Музеят на Възраждането…, с. 133; Енева, Н. Цит. съч., с. 14.

Тонев, В. Музеят на Възраждането…, с. 134.

Димитрова, Ст. Музеят…, с. 65.

Пак там.

Христова, Д. Реликви, докосвани от Левски, разкриват забравени истории. – Черно море, № 41 от 19/20.02.2005 г., с. 12.

По-подробно по темата вж.: Тонев, В. Българското Черноморие през Възраждането. София: АИ „Проф. Марин Дринов“, 1995, с. 14 – 33; Плетньов, В., Ив. Русев. История на Варна. Т. 2: Средновековие и Възраждане (VII – 1878 г.). Варна: Славена, 2012, с. 525 – 580; Димитрова, Ст. Варненският край и руско-турските войни от края на XVIII и XIX в. – В: България, Варна – Русия. От Средновековието до ново време. Ив. Русев, В. Йотов (съст., ред.). Варна: СЛАА, с. 127 – 141; Димитров, Г. Руско-турската война в 1828 – 1829. Първи поход (1828 г.). – Известия на Варненското археологическо дружество, 4, 1911, с. 87 – 104; Лейт. Ганчев. Обсадата на Варна в 1828 г. – Известия на Варненското археологическо дружество, 5, 1912, с. 8 – 24; Димитрова, Ст. Варна през Кримската война (1853 – 1856 г.). – Известия на Народния музей – Варна, 11 (26), 1975, с. 81 – 100.

Гробните находки от могила, свързана с Руско-османската война от 1828 – 1829 г. са публикувани в: Хубенов, К., Н. Митев. Гробни находки от Руско-османската война 1828 – 1829 г., съхранявани в музея на Възраждането във Варна. – В: Acta musei varnaensis. T. 13: История и култура на България и българите (IX – XIX в.). Исторически изследвания и археологически приноси в памет на проф. д-р Валентин Плетньов. Ив. Русев и кол. (ред.). Варна: РИМ – Варна (под печат).

По-подробно по темата вж.: Тонев, В. Българското Черноморие…, с. 71 – 270; Плетньов, В., Ив. Русев. Цит. съч., с. 466 – 482; Тонев, В. За стопанската дейност на българите във Варна през Възраждането (1840 – 1878 г.). – Известия на Народния музей – Варна, 8 (23), 1972, с. 101 – 131; Димитрова, Ст. За дейността на българската община във Варна преди Освобождението. – В Известия на Народния музей – Варна, 22 (37), 1986, с. 147 – 160.

По-подробно по-темата вж.: Тонев, В. Българското Черноморие…, с. 140 – 167; Плетньов, В., Ив. Русев. Цит. съч., с. 508 – 252; Тонев, В. Към историята на българското учебно дело във Варна през Възраждането. – Известия на Варненското археологическо дружество, 13, 1962, с. 127 – 142; Тонев, В. Читалищното дело във Варна и Варненско преди Освобождението. – Известия на Народния музей – Варна, 1 (16), 1965, с. 3 – 22; Димитрова, Ст. Училищните ритуали във Варна през Възраждането. – Известия на Народния музей – Варна, 43 (58), 2009, с. 184 – 195.

По-подробно по темата вж.: Тонев, В. Българското Черноморие…, с. 271 – 340; В. Тонев. След Сан Стефано и Берлин 1878 г. Варна: Анубис, 1999; Тонев, В. Към въпроса за участието на Варненския край в революционните борби преди Освобождението. – Известия на Варненското археологическо дружество, 14, 1963, с. 103 – 117; Тонев, В. Освобождението на гр. Варна и Варненския край от османско иго. – Известия на Народния музей – Варна, 15 (30), 1979, с. 43 – 76.

Знаците на ордени от Музея на Възраждането са публикувани в: Хубенов, К. Орденски отличия, съхранявани в Музея на Възраждането във Варна. – В: Acta musei varnaensis. T. 12: Варна, българите и българските градове. Възрожденски поселищни изследвания. Сборник в памет на проф. д.и.н. Велко Тонев. Национална конференция, Варна, 26 септември 2014 г. Ив. Русев (ред.). Варна: РИМ – Варна, с. 113 – 160.

По-подробно за сабята вж.: Козловски, Т. Револверните саби на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. – Известия на Националния исторически музей, 7, 1988, с. 100 – 107; Козловски, Т. „Строшена“ ли е сабята на Хаджи Димитър? – Отечествен фронт, бр. 11226 от 13.11.1986 г., с. 8.

Подносът е публикуван в: Хубенов, К. Поднос с благодарствен текст, адресиран до княз Александър Дондуков-Корсаков (23.10.1878 – 03.03.1878 г.). – Известия на Съюза на учените – Варна, 2017, с. 132 – 140.

Целият псалтир е публикуван в: Станчев, Кр., Тр. Банков. Славянските ръкописи в Музея на Възраждането Варна. – Старобългарска литература, 1978, № 4, с. 101; Свещ. Козма Поповски. Кой е най-ранният псалтир между Зографските ръкописи. – В: Кирило-Методиевски четения 2015. Юбилеен сборни. А.-М. Тотоманова и Д. Атанасова (съст.). София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2015, с. 261 – 266.

Летописната книга е публикувана в: Николова, М. Летописната книга на с. Суворово от свещ. Христо Савов – един малко известен източник на информация. – Известия на Съюза на учените – Варна, 2017, с. 74 – 81.

По-подробно по темата вж.: Станчев, Кр., Тр. Банков. Цит. съч., с. 101 – 114; Николова, М. Колекция ръкописни книги от фонда на Музея на Възраждането – Варна. – В: Музеи и колекции. Сборник с доклади и съобщения от Национална конференция „Музеи и колекции“, 2015. Ц. Кьосева (ред.). Смолян, 2016, с. 173 – 186.

Част от османотурските печати са публикувани в: Андреев, Ст., В. Тонев. Османотурски печати от Североизточна България. – Известия на Народния музей – Варна, 10 (25), 1974, с. 231 – 250.

Кратък обзор на огнестрелното оръжие, съхранявано в музея е направено в: Хубенов, К. Една „перла“ в културното наследство на морския град – оръжейната колекция на „Музей на Възраждането – Варна“. – Известия на Съюза на учените – Варна, 2012, с. 79 – 87.

Кратък обзор на някои от тези предмети е направен в: Димитрова, Ст. Реликви от Освободителната война, съхранявани в музея на Възраждането Варна. – Сборник из документалното богатство на Варненския край, 10, 1990, с. 251.

През години част от картините са използвани при писането на книги и статии, посветени на техните автори. Вж.: Машев, Кр. Милен Сакъзов. Варна: Зограф, 2014; Пощаров, В. Христо Каварналиев 1894 – 1951 г. Варна: Библиотека „Класика“, 2014; Енева, Н. Стара Варна през погледа на художника Христо Каварналиев, „съхранена“ в картинната колекция на „Музея на Възраждането – Варна“. – Известия на Съюза на учените – Варна, 2014, с. 21 – 27; Енева, Н. Морска Варна и нейното крайбрежие в картинния фонд на Музея на Възраждането – Варна. – Годишник на Военноморския музей – Варна, 9, 2014, с. 46 – 62.

Част от картите са публикувани в: Петров, Б. Град Варна в западноевропейски и руски карти (1784 – 1878). – В: Acta musei varnaensis. T. 12: Варна, българите и българските градове. Възрожденски поселищни изследвания. Сборник в памет на проф. д.и.н. Велко Тонев. Национална конференция, Варна, 26 септември 2014 г. Ив. Русев (ред.). Варна: РИМ – Варна, с. 29 – 58.

Една съвсем малка част от документите – писма на видните възрожденци, семейство Блъскови – са публикувани в: Димитрова, Ст. Неизвестни писма до Блъскови. – Известия на Народния музей – Варна, 29 (44), 1993, с. 202 – 209. Кратък обзор на тефтера със спомени на Янко Славчев е направен в: Димитрова, Ст. Спомени на Янко Славчев. – Известия на държавните архиви, 84, 2002, с. 255 – 269.

По-подробно по темата вж.: Попова, Т. Варненски икони. Варна: Славена, 2008; Попова, Т. Големите иконостасни икони от църквата „Св. Атанас“ във Варна. – Известия на Народния музей – Варна, 21 (36), 1985, с. 120 – 130; Попова, Т. Икони от началото на XVII в. от църквата „Св. Атанас“ във Варна. – Известия на Народния музей – Варна, 22 (37), 1986, с. 132 – 141; Попова, Т. Празничният ред икони от църквата „Св. Атанас“. – Известия на Народния музей – Варна, 23 (38), 1987, с. 151 – 161; Попова, Т. Икони на тревненски зографи от XIX в. във Варненския музей. Част I. – Известия на Народния музей – Варна, 29 (44), 1993, с. 184 – 201; Попова, Т. Икони от тревненски зографи във Варненския музей. Част II. – Известия на Народния музей – Варна, 30 – 31 (45 – 46), 2000, с. 257 – 269.

Изложба „Сабите на войводите“. Каталог. Св. Атанасова, С. Цветков (авт.). В. Търново: Рим – В. Търново, 2017.

Футлярът „Донесени от Светите земи…“ съдържа 20 изображения на щампи и йерусалимии, всяко едно с кратки анотации на гърба.

Wunder des Lichts. Ikonen aus Recklinghausen und Varna. E. Haustein-Bartsch, K. Ugrinov (Aut.). 2015, ISBN 9789071722219.


Refbacks

Font Size


|