Mъртви зони в кохлеата

Abstract

Авторите разглеждат проблема на наличие на мъртви области в кохлеата, при които се установява минимален праг на слуха при тоналната прагова аудиометрия. Определянето на мъртви зони в кохлеата разширява диагностичните възможности и клиничните подходи при пациенти с високочестотно намаление на слуха. При тези пациенти вътрешните слухови клетки функционират толкова лошо, че могат да се възприемат като мъртви и не могат да превърнат механичната вибрация в електрически сигнал към слуховия нерв.

При рутинното изследване пациентите реагират различно при определяне на прага във високочестотната област. При някои пациенти увеличаването на сигнала подобрява говорната разбираемост, докато при други пациенти се влошава разбираемостта и поносимостта към усилен сигнал. Субективно те съобщават за наличие на изкривен сигнал, шум и други неслухови усещания. Мъртвите зони се наблюдават както при пациенти с вродена или придобити слухови увреждания и съществуват независимо от възрастта на пациента. За установяването на мъртвите зони в кохлеата са необходими нови тестове, а не само аудиометрия. Установяването на тези кохлеарни промени ни позволява по-добра диагностика и различен подход при тези пациенти.

-----------------------------------------

The aim of this article is to introduce the problem on cochlear dead regions. It is important to know the concept of cochlear dead regions to make the adequate diagnosis and clinical implications to the patients with high frequency sensoneural hearing loss. Some hearing-impaired individuals have regions of inner hair cells (IHCs) and/or associated neurons that function so poorly, that they can be considered dead, i.e., the mechanical vibration at a particular region of the basilar membrane cannot be transduced into an electrical signal in the auditory nerve. Clinical procedures for the diagnosis of DRs are based on the identification of off-frequency listening.

The different patient groups have distinctly different reactions of to high-frequency emphasis. For some patient we need maximum high-frequency energy for speech intelligibility, while others perform better with a narrower bandwidth. Subjective reports of noise or distortion can be taken as an indication that a DR may be present but they are not a reliable method of diagnosing a DR. There is evidence that DRs can occur in adults and children with an acquired or congenital hearing impairment. It is not possible to identify DRs reliably without the use of further test procedures other than pure tone audiometry. The existence of dead regions has given us a better understanding of the impaired ear and also a tool for diagnosing the nature of the disorder in the inner ear