Флексибилната бронхоскопия за екстракция на чужди тела в детската възраст – възможности, предимства и недостатъци

Abstract

Задачи: Да се оцени опитът, предимствата и недостатъците на флексибилната бронхоскопия (ФБС) при екстракцията на трахеобронхиални чужди тела (ТБЧТ) при деца на възраст до 16 години по материали на клиниката за 10-годишен период от 2001-2010 г.
Дизайн: Разгледахме ретроспективно всички бронхоскопии, извършени през този период при деца, хоспитализирани със съмнение за аспирация на ТБЧТ. Анализирахме информацията според вида бронхоскоп, използван при екстракцията (ригиден или флексибилен, или комбинацията от двата), вида анестезия, успеваемостта на екстракцията, както и настъпилите при някои от тях усложнения.
Резултати: От 237 деца на възраст от 9 месеца до 16 години при 165 (69.62%) диагностицирахме и екстрахирахме ТБЧТ. При 62 деца (29.90%) ТБЧТ не открихме. Флексибилен бронхоскоп за екстракция използвахме при 68 деца (28.69%) ФБС екстракция използвахме главно под обща анестезия през отворена ригидна бронхоскопска тръба, основно когато чуждото тяло беше извън обсега на ригидната бронхоскопия или в процеса на екстракция части от него мигрираха в дисталните отдели на трахеобронхиалното дърво. ФБС използвахме и в случаите, когато се налагаше повторна бронхоскопия при персистенция на симптомите на хиповентилация, доказвани физикално или рентгенологично. Странични реакции, свързани главно с постбронхоскопски ларингеален оток, упорита кашлица, задух, наблюдавахме при 12 деца. Тези усложнения купирахме сами медикаментозно със съответните дози кортикостероиди. При едно от децата с ТБЧТ (бобено зърно) поради трудната, продължителна и травматична екстракция се наложи да бъде преведено в СРИЛ на детска хирургия и поставено на командна вентилация за 24 часа.
Заключение: Флексибилната бронхоскопична екстракция на ТБЧТ може да се използва успешно и безопасно при екстракцията на ТБЧТ . От нашия опит тя беше успешна при всички деца, при които я приложихме. Възможно е при по-големи деца над 10 години тя да бъде извършена и под местна анестезия, като съществува риск от изпускане на ЧТ при преминаването му през глотиса и настъпването на асфиксия. В такива случаи незабавно трябва да се пристъпи към ригидна бронхоскопия под обща анестезия, тоест необходимо е задължителното присъствие на анестезиолог и ендоскопистът да владее еднакво добре и двата метода за бронхоскопия.