Приложение на Erdosteine (Erdomed®) при лечение на Otitis Serosa

Abstract

Introduction: Otitis serosa can be defined as a presence of fluid in the middle ear without symptoms or signs of an acute infection. The latest discoveries show a presence of bacterial biofilm in persistant otitis serosa of the middle ear which changes the pathophysiology of this disease and the approach towards its treatment and subsequentis.
The AIM of this study is to trace the results of erdosteine treatment of children with otitis srosa.
Materials:We applied three kinds of treatment schemes on children aged from three to seven years with otitis serosa.
Results: The groups include patients with a specific clinical characteristic of otitis serosa and effusion in the middle ear. All patients have conductive hearing loss and type B tympanometry. Controlling examinations are performed on the 7th, 14th, 21st and 30th day from diagnosing the disease.
Discussion: We recommend treatment with Erdomed for patients with otitis serosa due to bacterial causes. We propose extensive treatment with anti-allergenic medication for patients with otitis serosa without an allergic component. This will alter the viscosity of the discharged secretion and the development of „glue ear“. This is a prerequisite for the development of biofilm infections.

----------------------------

Серозеният отит (с излив в средното ухо) е често срещащо се заболяване в детската възраст. При някои деца може да хронифицира с персистиращ ексудат в средното ухо. Използваната антибиотична терапия често се оказва неефективна и се получава резистентност към нея. Причината може лесно да се обясни с патофизиологията на OM или ОМЕ на клетъчно и молекулярно ниво. Най – новите открития показват наличие на бактериални биофилми при персистиращи серозни отити в средното ухо, които променят патофизиологията на това заболяване и подхода при лечението, и усложненията му.
Характерно за биофилм инфекцията е подчертана резистентност към антибиотична терапия поради обмяната на генетичен материал между инфекциозните причинители и наличието на полимерен матрикс около бактериалните клетки.