Паротитни орхити

Abstract

Една от честите есктрасаливарни локализации при епидемичен паротит е паротитния орхит. Честотата на регистрираните орхити е различна през епидемични години - до 85,5% и междуепидемични периоди - от 10% до 50%. Цел на настоящото проучване е да се анализират клинико-епидемиологични характе- ристики при болни с паротитен орхит. Материал и методи. Проучени са 55 болни с паротитен орхит, хос- питализирани в Клиника по инфекциозни болести при УМБАЛ „Д-р Г. Странски`, Плевен за периода 2000-2008 г. Резултати. За периода 2000-2008 г. при 62 (38%) от хоспитализираните лица от мъжки пол с паротитна инфекция е диагностициран орхит. Наблюдавани са следните съчетания на орхит: паротит и орхит при 26%, паротит, орхит и панкреатит при 6%, пароти, орхит и менингит при 4% и паротит, ор- хит, панкреатит и менингит при четирима (3%). Пациентите са на възраст от 6 до 38 г. - (x=19,32; sd=5,48; Ме=19; Мо=19). Развитие на орхита се отчете едновременно с подуване на слюнчените жлези или средно на 3-4-я ден след него, между 1 и 13 дни от началото на паротитната инфекция - (x=3,78; sd=2,56). При болните се регистрира втора температурна вълна, общо неразположение, напрежение, оток и болка в областта на тестисите (двустранно при 36%). Серологично потвърждаване на паротитна- та инфекция се регистрира при 73% от изследваните. Рутинните параклинични изследвания установя- ват: умерено ускорена СУЕ при всички пациенти с орхит. Заключение. Наличието на орхит при паротитната инфекция води след себе си здравни, социални и икономически последствия: по-тежко протичане, включително риск от развитие на стерилитет, удължен болничен престой.