Успехът на всяка организация зависи в изключително голяма степен от хората, работещи в нея - от тяхната компетентност и пригодност, мотивация и професио- нално поведение. Докато професионалната компетен- тност и пригодност, макар и развивайки се във време- то, са относително постоянни величини, то мотивация- та и поведението по време на работа са сравнително неустойчиви променливи и могат да варират във всеки един момент от живота на организацията. Поради тази причина, управлението на мотивацията на хората в ор- ганизацията и тяхното трудово поведение изисква пос- тоянни (ежедневни) целенасочени усилия.
След повече от 20 години на по-малки или по-големи промени в българското здравеопазване, проблемът с мотивацията на персонала в лечебните заведения (или по-скоро дефицитът на мотивация) ескалира, заплаш- вайки да се превърне в близко бъдеще в един от основ- ните фактори, които възпрепятстват нормалното фун- кциониране на здравната система. Демотивацията и ниската удовлетвореност от българската здравна сис- тема се отразяват и на осигуреността на системата с медицински персонал. Налице е недостиг на медицин- ски специалисти, особено за някои - т.нар. `не пазарно ориентирани` специалности каквато е анестезиоло- гията и интензивното лечение и професии (напр. спе- циалисти по здравни грижи). Емиграцията сред меди- цинското съсловие нараства все повече, застрашавай- ки стабилността на здравната система.
Основните причини за ниската мотивация на медицин- ските професионалисти са общоизвестни и признати и в по-голямата си част - независещи от управлението на отделните лечебни заведения. Остава открит въпросът за мотивационните фактори, които способстват за за- държането на професионалистите в България и особено в конкретното лечебно заведение. Тези фактори могат да бъдат открити в специфичната работна атмосфера,която се формира най-общо от взаимоотношенията, екипната работа, стила на ръководство, споделените ценности, нагласи и норми - или това, което обобщено наричаме организационна култура. Поради това, целта на настоящото проучване е да се анализи организацион- ната култура и климат като среда за формиране на моти- вацията и професионалната удовлетвореност на персо- нала в едно конкретно рисково по отношение на осигу- реността с персонал отделение на голяма многопрофил- на болница (с областни функции). Резултатите следва да подпомогнат повишаването на мотивацията на меди- цинските специалисти в отделението чрез развитието на организационната култура и климат.
Успехът на всяка организация зависи в изключително голяма степен от хората, работещи в нея - от тяхната компетентност и пригодност, мотивация и професио- нално поведение. Докато професионалната компетен- тност и пригодност, макар и развивайки се във време- то, са относително постоянни величини, то мотивация- та и поведението по време на работа са сравнително неустойчиви променливи и могат да варират във всеки един момент от живота на организацията. Поради тази причина, управлението на мотивацията на хората в ор- ганизацията и тяхното трудово поведение изисква пос- тоянни (ежедневни) целенасочени усилия.
След повече от 20 години на по-малки или по-големи промени в българското здравеопазване, проблемът с мотивацията на персонала в лечебните заведения (или по-скоро дефицитът на мотивация) ескалира, заплаш- вайки да се превърне в близко бъдеще в един от основ- ните фактори, които възпрепятстват нормалното фун- кциониране на здравната система. Демотивацията и ниската удовлетвореност от българската здравна сис- тема се отразяват и на осигуреността на системата с медицински персонал. Налице е недостиг на медицин- ски специалисти, особено за някои - т.нар. `не пазарно ориентирани` специалности каквато е анестезиоло- гията и интензивното лечение и професии (напр. спе- циалисти по здравни грижи). Емиграцията сред меди- цинското съсловие нараства все повече, застрашавай- ки стабилността на здравната система.
Основните причини за ниската мотивация на медицин- ските професионалисти са общоизвестни и признати и в по-голямата си част - независещи от управлението на отделните лечебни заведения. Остава открит въпросът за мотивационните фактори, които способстват за за- държането на професионалистите в България и особено в конкретното лечебно заведение. Тези фактори могат да бъдат открити в специфичната работна атмосфера,оято се формира най-общо от взаимоотношенията, екипната работа, стила на ръководство, споделените ценности, нагласи и норми - или това, което обобщено наричаме организационна култура. Поради това, целта на настоящото проучване е да се анализи организацион- ната култура и климат като среда за формиране на моти- вацията и професионалната удовлетвореност на персо- нала в едно конкретно рисково по отношение на осигу- реността с персонал отделение на голяма многопрофил- на болница (с областни функции). Резултатите следва да подпомогнат повишаването на мотивацията на меди- цинските специалисти в отделението чрез развитието на организационната култура и климат.
Вернер и Ланг, 1990, стр. 219-222, цит. По К. Каменов, 1996, стр. 193-198)
Попов М., А. Димова, “Метод за организационна диагностика на болницата и нейното управалние: III. Организационна и управленска култура”, сп. Социална медицина, бр.3, 2002, стр. 32-34, ISSN 1310-1757
Fisher C. & Alford R., (2000). Consulting on Culture. Consulting Psychology:Research and Prac- tice, 52(3), 206-217
Hee-Jae Cho., The Validity and Reliability of the Organizational Culture Questionnaire. 2000