Доверието и съпровождащият го риск в етико-психологичен план се явяват неизследвана проблематика в здравния мениджмънт. На базата на емпирично проучване чрез оценъчна скàла (по R. Walker, 2006) са проследени професионалните и поведенчески характеристики сред 97 лица с висше медицинско и немедицинско образование с управленски позиции, обучавани в магистърска програма по здравен мениджмънт (2013) във Факултет по обществено здраве към Медицинския университет - Пловдив. Високо се оценява конфиденциалното отношение на ръководителя към информацията, като ценностите му са доминирани в значителна степен (69.66%) от интересите на организацията (Р<0.001).
Налице са известни дефицити в мотивацията за подкрепа на обединените действия на екипа, свидетелстващи за появата на риска. Изграждането на свързани с доверието стратегии провокира развитието на мениджърски техники и подходи за по-ефективно регулиране и създаване на оптимална интегрирана система за ползвателите на здравни услуги.
Abelson J., F. Miller, M. Giacomini. What does it mean to trust a health system? A qualitative study of Canadian health care values. Health policy, 2009, p. 63-70.
Becker P., Perzonlichkeitseigenschaften als Schutz - bzw. Risikofaktoren fur die Korpliche Gezundheit? Bericht uber den 38. Kogress der Deutschen Geselschaft fur Psychologie in Trier, 1992, Band I, S. 476-468
Davies W. Partner risk: Managing the downside of strategic alliances, 2001, West Lafayette: Purdue University Press.
Huxham C., S.Vangen. Managing to collaborate: Thetheory and practice
of collaborative advantage, 2005, London:Routledge.
Krampen G. Handlungstheoretische Personlichkeitspsychologie, 1987,
Gottingen: Hogrefe.
Lindstrom M., M. Mohseni. Social capital, political trust and self-reported
psychological health: A population-based study. Social Science and Medicine,
, 68, p. 436-443.
Luhmann N. Familiarity, confidence, trust: Problems and alternatives. In D. Gambetta (Ed.), Trust: Making and breaking cooperative relations,
, pp. 94-107, New York: Basil Blackwell.
Rotter J. Interpersonaltrust, trust worthiness and gullibility. American Psychologist, 1980, 35, 1-7.
Rotter J. Vertrauen. Psychologie heute, 1981, 3, S. 23-29.
Schwarzer, R. Defensiver und funktionaler Optimismus als Bedingungen
fur das Gesundheitsverhalten. Zeitschrift fur Gesundheitspsychologie, 1993, 1, 7-31.
Sheier M., C.Carver. Dispositional optimism and physical well-being: The
influence of generalized outcome expectancies on health. Journal of Personality, 1987, 55, 169-210.
Sheier M., C.Carver. Optimism, coping, and health: Assessment and implications
of generalized outcome expectancies. Health Psychology, 1985, 4, 219-247.
Walker R., P. Bisset, J. Adam. Managing risk: Risk perception, trust and
control in a Primary Care Partnership. Social Science & Medicine 64, 2007, 911-923.
Walker R., P. Bisset. Trust Evaluation Scale, 2006, https://depts.washington.
edu/.
Zaheer A., B.McEvily, V.Perrone. Does trust matter? Exploring the effects
of interorganizational and interpersonal trust on performance. Organization
Science, 1998, 9(2), 141-159.
Zaheer A., J. Harris. Interorganizational trust. In: O.Shenkar & J. J. Reuer
(Eds.), 2006, Handbook of strategic alliances.Thousand Oaks: Sage.
