Abstract
Продължение от бр.1/2016 г.
Редакторска бележка:
Статията представя основни тези от монографията на проф. Минчо Георгиев „Старобългарската медицина` 180
с., изд. на БАН „Проф. Марин Дринов`, 2015 г. Книгата представя българската средновековна медицина (ІХ-ХІV в.)
като част от културата на източно-християнския свят чрез посланията на старите извори за лечителството наред с философските представи за космоса, природата, мястото на човека и устройството на неговото тяло. Проучени са в оригинал наличните старобългарски извори и са анализирани в контекста на византийската философска и медицинска литература, в широката рамка на гръко-римското медицинско познание и практики, съчетани с християнското разбиране на болестите, християнската съпричастност към страданието
и развиване на благотворителността в културата на византийския свят. Това изследване на проф. Минчо Георгиев е
сериозен принос за осмисляне на културата на българското средновековие. Показана е приемствеността и промените в мисленето за тялото, болестта и цяровете в историята на Югоизточна Европа, в нейните връзки със средновековната източна и западна християнска цивилизация. Това е послед-
ната книга на проф. М. Георгиев, който си е извоювал достойно място с изследванията си в полето на историята и теорията на медицината, медицинската и културна антропология.
Познат е на читателите с книгите си: „Слово за словото. Опит върху антропологията на ритуала` (2002); „Психологични, етични и социални проблеми на медицината` (2006);
`Увод в медицинската антропология` (2007); `Несъществуващото. Антропологични опити` (2007), „Ритуалният дискурс` (2007). Съставител и редактор е на енциклопедичните
речници „Българска народна медицина` (1999) и „Митология на човешкото тяло` (2008) и на сборника „История на бъл-
гарската медицина` (2009).
доц. Петър Цонов
