Очаквания на денталните лекари в България от тяхната професионално-съсловна организация 20 години след възстановяване на дейността и

Abstract

Денталната професия се характеризира с висока степен на автономия и добро социално положение на своите членове. Самоуправлява се чрез професионално-съсловна организация, представлявана в обществото под две основни форми - регистри, предполагащи задължително членство и асоциации с доброволно членство. Целта на това изследване е да покаже как професионално-съсловната организация на лекарите по дентална медицина в България е възприемана от своите членове в периода на преход и в контекста на членството на България в ЕС. В сравнение с ЕС, ръстът на увеличение на броя на зъболекарите в България е значително по-висок, което рефлектира неблагоприятно върху пазара на дентални грижи - бързо намаляване на съотношението „население на един зъболекар`, респективно застрашително намаляване на натовареността на денталните практики. Доверието в професионално-съсловната организация е относително високо по отношение на осигуряване на продължаващо обучение и евентуална подкрепа в случай на непредвидими обстоятелства, докато е по-скоро ниско по отношение на защитата на дългосрочните водещи интереси. Рискът от вторична депрофесионализация е налице и за съжаление професионално-съсловната организация е пасивна.