Scientific Online Resource System

Social Medicine

В борба срещу невидимия убиец. Накратко за историята на карантината Н. Марков FIGHTING THE INVISIBLE KILLER. BRIEFLY ABOUT THE HISTORY OF QUARANTINE N.Markov

Николай Марков

Abstract

Резюме: В статията са дадени кратки бележки за най-ранните, познати ни карантинни ограничения, за които разполагаме със сигурни сведения. Освен добре познатите библейски текстове, които ни отпращат към V в. пр. Хр., е обърнато по-специално внимание на действията на  миланските и дубровнишките власти от 70-те г. на XIV в., с които се целяло ограничаването на чумната епидемия от периода. Дадени са кратки сведения и за организирането на други западноевропейски карантинни изолатори и лазарети в края на XIV и през XV в.  Във втората част на статията са представени накратко религиозните постановки на исляма, довели до развиването на чувство на фатализъм сред мюсюлманското население на Османската империя пред лицето на смъртоносните епидемии, поради което тя се превърнала в гнездо на чумна зараза за Европа. Особено внимание е обърнато на организирането на карантинната служба на тази империя в края на 30-те и началото на 40-те години на XIX в. Значителна част от разказа е посветена на организацията на първите карантинни постове и лазарети по българските земи, които се дължали в значителна степен на пионерските усилия на френския лекар Брюно Тарон.

Summary: The article provides brief notes on the earliest known quarantine restrictions, about which we have reliable information. In addition to the well-known biblical texts that refer us to the 5th century BC, particular attention is paid to the actions of the Milanese and Dubrovnikan authorities from the 1370s, aiming at curbing the plague epidemic at that period. Brief information was also provided on the organization of other Western European quarantine isolators and infirmaries in the late 14th and 15th centuries. The second part of the article briefly presents the religious teachings of Islam that led to the development of a sense of fatalism among the Muslim population of the Ottoman Empire in the face of deadly epidemics, which made it a plague-infested nest for Europe. Particular attention is paid to the organization of the quarantine service of this empire in the late 30's and early 40's of the 19th century. Much of the story is devoted to the organization of the first quarantine posts and infirmaries in the Bulgarian lands, which was largely due to the pioneering efforts of the French physician Bruno Taron. 


Full Text


References

БЕЛЕЖКИ 1. Виж по-подробно у Grmek, M. D. Le concepts d’infection dans l’antiquité, et au Moyen Age, les anciennes measures socials contre les maladies contagieuses et la foundation de la première quarantaine à Dubrovnik (1377). In: Radovi s međunarodnog simpozija u povodu šestote obljetnice dubrovačke karantene, Dubrovnik, 29. i 30. rujna 1977 (= Rad JAZU. 384). Zagreb. 1980, p. 9-16 (за древния свят), 23-27 (за Средновековието). 2. Ibid., p. 16-23. 3. Според някои съвременни проучвания, описаната от Тукидид чума била всъщност епидемия от петнист тиф.

Виж напр. у Bouhdiba, S. Pavillon Jaune. Histoire de la Quarantaine de la Peste à Ebola. Paris. 2016, p. 19-20. 5. Виж житието на светеца, препубликувано в Acta sanctorum … collegerunt ac digesserunt … Joannes Bollandus, Godefridus Henschenius … Februarii. T. II. Parisiis er Romæ. 1864, p. 630. 6. В съвремието ни това е изяснено още през 1977 г. от Мирко Грмек (Grmek, M. D. Opus cit., p. 33), затова е любопитно, че сведението продължава да се ползва от историците на медицината. 7. Виж напр. у Semeria, G. B. Storia ecclesiastica di Genova e della Liguria dai tempi apostolic sino all’ anno 1838. Torino. 1838, p. 154. 8. Виж по-подробно у Grmek, M. D. Opus cit., p. 28-31, svs. 9. Chronicon regiense in principio mutilum. In: Rerum Italicarum Scriptores. T. 18. Mediolanum. 1731, col. 82. 10. Виж текста на това разпореждане у Gelcich, G. Delle istituzioni maritime e sanitarie della repubblica di Ragusa. Informazione storica documentata. Trieste. 1882, p. 139, № 103. Повече за него, включително и цялостен превод на английски виж у Milošević, A. Quarantine and Lazarettos in Dubrovnik: Fortuna critica et historica. In: Lazaretto in Dubrovnik. Beginning of the Quarantine Regulation in Europe. Dubrovnik, 2018, p. 168-172. 11. За този лазарет виж по-подробно у Bondioli, M. The Invention of the Lazarets: Bulwarks Against the Plague in Venice and in the Western Mediterranean. In: Lazaretto in Dubrovnik. Beginning of the Quarantine Regulation in Europe. Dubrovnik, 2018, p. 93-95. 12. Hippocrate. Le prognostic, § 5. In: Œuvres completes d’Hippocrate. T. II. Paris. 1840, p. 123. 13. Виж по-подробно у Biraben, J. N. Les hommes et la peste en France et dans les pays européens et méditerranéens. I. Paris. 1975, p. 174-176. 14. Varlik, N. Plague and Empire in the Early Modern Mediterranean World. The Ottoman Experience, 1347-1600. Cambridge University Press. New York. 2015 , p. 70. Със заповед на императрица Мария Тереция изграждането на този кордон започнало още от 1777. 15. Виж по-подробно у Promitzer, Chr. Prevention and stigma : The sanitary control of Muslim pilgrims from the Balkans, 1830– 1914. In: Mediterranean quarantines, 1750–1914. Space, identity and power. Manchester University Press. 2018, p. 145-169. 16. Howard, J. An Account of the principal Lazarettos in Europe; with various Papers relative to the Plague. Warington. 1789, p. 8. 17. Изглежда, че до 1785 г. за нуждите на фумигацията, писмата били разпечатвани, но поради протестите на търговците императрица Мария Терезия наредила в имперските карантинни пунктове тази практика да бъде прекратена (Gazette de Cologne. Du Jeudi, 8 septembre 1785, p. 1). 18. Интересни сведения за такива писма виж у Dutau, G. Handwritten Notation on French Disinfected Mail Rediscovered. In: The Quarterly Circular of the Egypt Study Circle. Volume XXIII, № 1. March Quarter 2017, p. 18-23. 19. Виж кратки исторически данни за десетки заразни болести в The Cambridge World History of Human Disease. Editor Kenneth F. Kiple. Cambridge University Press 1993, 1176 p. 20. Обобщени данни и частни примери за различни епидемии на Балканите от началото на XIX в. виж по-подробно у Boué, A. La Turquie d’Europe. T. III, Paris. 1840, p. 552 s. 21. Bulmuş, B. Plague, Quarantines and Geopolitics in the Ottoman Empire. Edinburgh University Press. 2012, p. 24. 22. Ambassades et voyages en Turquie et Amasie de Mr Busbequius. Paris. 1646, p. 507. 23. Howard, J. Opus cit., p. 64.

Трябва е да се знае, че в Османската империя названието „карантина” било ползвано за онези, създадени от държавата заведения, в които се борели срещу разпространението на чумата, а названието „лазарет” било използвано за местата, в които се изолирали хора, животни, стоки, кораби, т.е. точно онези места, които в Европа били наричани карантини. (Sigmund, K. L. Die Quarantäne-Reform Bemerkungen, geschrieben nach einer Reise im Orient und in Egypten. III. Die Quarantinen der Türkei. In: Zeitschrift der K.K. Gesellschaft der Arzte zu Wien. 6, 1, 1850, S. 165). 25. Buet, J. A. Histoire générale du cholera-morbus depuis 1817 jusqu’en aout 1831. Paris. 1831, p. 17, 47. 26. Boué, A. Opus cit., p. 558-559, 561-562, 564 27. Изглежда, че подценяването на карантините се дължало и на обстоятелството, че „архитектът на медицинската реформа” в Османската империя Хамдан Бин Ел-Мерхум Осман Ходжа имал известни колебания за тях. (Bulmuş, B. Plague, Quarantines and Geopolitics in the Ottoman Empire. Edinburgh University Press. 2012, p. 178) 28. Основните документи, регламентиращи дейността на карантините и лазаретите в Османската империя могат да се прочетат в сборника от документи, публикувани в Константинопол през 1874 г. на френски от Аристархи Бей (Aristarchi Bey. Legislation ottoman, ou recueil des lois, réglaments, ordonnances, traits, capitulations et autres document officiels de l’Empire Ottoman. III Partie. Constantinople. 1874, p. 114-159) 29. Boué, A. Opus cit., p. 571-572. 30. Sigmund, K. L. Opus cit., S. 166. 31. Taron, Br. Coup-d’œil sur la peste qui a régné en Bulgarie et resumé des travaux sanitaires qui ont été executes, dans cette province, depuis le mois de juin, 1840 ju[s]qu’au mois de juin 1841. Constantinople. 1841, 22 p. 32. Ibid., p. 15-16. 33. Sigmund, K. L. Opus cit., S. 166. 34. Случаят добил гласност чрез кореспондентски дописки от епохата (виж напр. във в. Le Courrier français. № 175. Jeudi 24 Juin. 1841. Paris, p. 2). 35. Taron, Br. Coup-d’œil ...р. 22. 36. Sigmund, K. L. Opus cit., S. 167-168. 37. Вероятно най-голяма роля в тази посока изиграл трудът на Delagrange, A. Abolition des lazarets ou l’anticontagionisme absolu, doctrine nouvelle qui tend à prouver que les pestes dites contagieuses, le cholera d’Asie, etc., sont des faux aperçus de la science, et que la tereur répandue et inappréciée jusqu’ici dans ses funestes effets aggrave nos maladies, et cause seule l’excessive mortalité attribuée a ces fléaux imaginaires. Paris. 1846, 642 p. Антиконтагионистите отричали възможността заразните болести да се предават от човек на човек. За тях причинителите им били миазмите, насищащи лошия въздух. Тази по съществото си неохипократична концепция била оборена едва към средата на 70-те години на XIX в. 38. Sigmund, K. L. Opus cit., S. 178. 39. В Константинопол също били определени болници и лазарети за съюзните войници (Виж напр. данни за болницата на др Казалас, където били пренесени болните от тифус от Крим в изданието Discussion sur le thyphus obsérvé dans les armées pendant la guerre d’Orient. Constantinople. 1856, p. 7 s.; на р. 17 се споменава за неколцина болни в Шумен и Нови Пазар през февруари 1854 г.; някои данни за смъртността на р. 27; според друго мнение болните в Шумен не били заразени от тифус, а от блатна треска, р. 43 и мн. др. интересни данни, чак до края на книгата – р. 200).




DOI: http://dx.doi.org/10.14748/sm.v0i2.6728

Refbacks

Font Size


|