Scientific Online Resource System

Social Medicine

Стил на живот на лекарите, работещи в болничната помощ

И. Мирчева, Л. Георгиева, K. Докова, Ст. Попова

Abstract

Проведено е ананимно анкетно проучване сред 27%-на представителна извадка от работещите лекари от 5 МБАЛ в гр. Варна, Добрич и Шумен с цел да се изследва свързаното със здравето поведение на лекарите и разпространението на някои рискови фактори сред тях. Изследвани са разпространението на тютюнопушенето и алкохолната консумация, хранителния режим на лекарите, употребата на сол, физическата активност. Близо половината от лекарите (47.0%) са редовни пушачи. Никога не са пушили 31.7%, а 23.9% са се отказали от вредния навик. Няма статистически значима разлика между двата пола (Р=0.058). Делът на пушачите е най-голям във възрастовата група 30-49 години. Обнадеждаващо е ниското ниво на пушене сред най-младите лекари под 29 години. Сред лекарите пушенето е по-разпространено в сравнение с цялата популация в България (32.7%). По отношение на интензитета на пушене, жените лекарки пушат по-малко като количество цигари - 52.8% до 10 цигари дневно, докато 40.8% от мъжете пушат между 10 и 20 цигари, а 26.7% - над 20 цигари дневно. Интензитетът на пушене, изразен с броя на изпушените дневно цигари корелира с нивото на стрес. С наднормено тегло са 33%, а със затлъстяване - 17%. При една трета от лекарите е налице комбиниране на три и повече поведенчески рискови фактори, а още една трета са с два рискови фактора. Едва 12% водят напълно здравословен начин на живот, като този процент е много нисък при мъжете - 6.9% срещу 18.3% при жените. Данните от проучването свидетелстват за значително разпространение на рискови фактори в поведението на лекарите. Подобни констатации насочват към необходимостта от разработване в болничните заведения на профилактични програми ако на човешките ресурси се гледа като на най-ценния капитал на организацията.

Keywords

lifestyle; doctors; hospitals

Full Text


References

Платиканов В., Д. Костов, Ж. Рангелова, К. Докова. Социален стаус на българския анестезиолог. Сп. „Анестез. и реанимация, 2008, 3.

Adam S, Györffy Z, Susanszky E. Physician burnout in Hungary: A potential role for work family conflict. J Health Psychol. 2008;13(7):847-56.

Brewster JM, Kaufmann IM, Hutchison S, MacWilliam C. Characteristics 5 and outcomes of doctors in a substance dependence monitoring programme in Canada: prospective descriptive study. BMJ 2008; 337:a2098.

Brewster J. Prevalence of alcohol and other drug problems among physicians. JAMA 1986; 255:1913-20.

Brewster, Joan M. Doktors` Health. Healthy docyots - healthy practice, BMJ Nov.2008; 337: 1121-1122.

Britt TW, Dawson CR. Predicting work-family conflict from workload, job attitudes, group attributes, and health: A longitudinal study. Mil Psychol. 2005;17(3):203-27.

Demerouti E, Bakker AB, Bulters AJ: The loss spiral of work pressure, work-home interference and exhaustion: Reciprocal relations in a threewave study. J Voc Behav. 2004;64(1):131-49.

Dikkers JSE, Geurts S, Kompier MAJ, Taris TW, Houtman ILD, van den Heuvel F. Does workload cause work-home interference or is it the other way around? Stress and Health. 2007;23:303

Doll Richard, A. Bradford Hill. The Mortality of Doctors in Relation to Their Smoking Habits Br Med J. 1954 June 26; 1(4877): 1451-1455.

Hills DJ, Joyce CM, Humphreys JS. Prevalence and prevention of workplace aggression in Australian clinical medical practice. Aust Health Rev. 2011 Aug;35(3):253-61.

Martinez-Lanz P, Medina-Mora ME, Rivera E. Alcohol and drug consumption in health personal: Some related factors. Salud Mental 2004; 27:6 (17-27).

Montgomery AJ, Panagopolou E, Benos A. Work-family interference as a mediator between job demands and job burnout among doctors. Stress and Health. 2006;22(3):203-12.

Riley GJ. Understanding the stresses and strains of being a doctor. Med J Aust 2004; 181: 350-353.

Rovik JO, Tyssen R, Hem E, Gude T, Ekeberg O, Moum T, Vaglum P. Job stress in young physicians with an emphasis on the work-home interference: A nine-year, nationwide and longitudinal study of its course and predictors. Industrial Health. 2007;45:662-71.

Short S E D. Psychiatric illness in physicians. Can Med Assoc J 1979; 121: 283-8.

Toyry S, Rasanen K, Kujala S, Aarimaa M, Juntunen J, Kalimo R, et al. Selfreported Health, illness andself-care among Finnish Physicians. A National Survey. Arch Fam Med 2000; 9:1079-

Tyssen R. Health problems and the use of health services among physicians: a review article with particular emphasis on Norwegian studies. Ind Health 2007; 45:599-610.




DOI: http://dx.doi.org/10.14748/sm.v1i2.939

Refbacks

Font Size


|