Scientific Online Resource System

Social Medicine

Роля на значимите други за групирането на рискови поведения при редовно употребяващи алкохол юноши

Г. Чамова

Abstract

Проведена е пряка групова анкета сред 903 ученика на възраст 15-19 години, като 169 от респондентите се самоопределят като редовно употребяващи алкохол, а 279 - като въздържатели. Направен е сравнителен анализ между двете групи юноши по отношение проявата на други рискови поведения при тях и при значимите им други. Учениците с редовна алкохолна употреба е достоверно по-вероятно да пушат (OR=5.65) и да употребяват леки наркотици (OR=6.36). Техните значими други е също по-вероятно да пушат, а приятелите и любимите им - и да употребяват наркотици. В сравнение с неупотребяващите алкохол юноши, учениците с редовна алкохолна употреба е по-вероятно да са и обект на директни предложения от страна на значимите им други за упражняване на тези рискови практики. Резултатите от настоящото проучване са консистентни на доказателствата в научната литература за тенденцията рисковите поведения в юношеска възраст да се проявяват на групи в рискови клъстери. Освен това ние установяваме, че групирането на рискови поведения се съчетава с групиране на прорискови социални влияния. Тези влияния биха могли да са част от причинните механизми за рисковия клъстеринг, мотивирайки проявата му чрез отправяните към юношите предложения за упражняване на различни рискови практики и експониране на поведенчески модели за подражание.

Keywords

risk clustering; parents; friends; significant others; adolescents; alcohol

Full Text


References

Георгиева Л, Й. Маринова, С. Попова. Отношение на учениците към употребата на алкохол. Социална медицина, 2005, 1-2, 23-26.

Саров Г., М. Сарова. Роля на родителите за редовното пушене сред средношколците. Здравен Мениджмънт, 2007, 6, 51-55.

Саров Г., М. Сарова. Вероятна роля на приятелите за въздържането от пушене при средношколци. Trakia J of Sciences, 2008, (6), 2 (3) 217-221

Саров Г. Защо пушат юношите. Акад. изд. Трак. Унив., Ст. Загора, 2010

Сарова М., Г. Саров, В. Русинова. Асоцииране на пушенето с други рискови практики у средношколци. Психологични изследвания, 2009, 1:85-97.

Фесчиева Н., К. Докова. Незаразните хронични заболявания – нов фокус на световната политика. Социална медицина, 2011, 1, 2.

Цолова Г., Н. Василевски, П. Димитров, А. Манолова. Изследване на факторите на риска за хронични неинфекциозни болести... Б. сп. за общест. здраве, 2, 2010, 3, 35-59

Burke V, Milligan R, Beilin L, et al.: Clustering of health-related behaviors among 18-year-Old Australians. Prev Med 1997, 26:724-733.

Diez E, Barniol J, Nebot M, et al., 1998. Health-related behaviors in secondary-school students: sexual relations and tobacco, ... Gac Sanit. 12(6):272-80.

Guilamo-Ramos V, Litardo H, Jaccard J, 2005. Prevention programs for reducing adolescent problem behaviors: Implications of the co-occurrence ... J Adolesc Health. 36(1):82-6.

Huang DYC, Lanza HI, Murphy DA, Hser YI: Parallel development of risk behaviors in adolescence: potential pathways to co-occurrence. Int J Behav Dev 2012, 36:247-257.

Johansson S, Sundquist J. Change in lifestyle factors and their influence on health status and all-cause mortality. Int J Epidemiol. 1999; 28:1073-80.

Laaksonen M, Prättälä R, Lahelma E. Sociodemographic determinants of multiple unhealthy behaviours. Scand J Public Health. 2003; 31:37-43.

Liang W, Shediac-Rizkallah C, Celentano D, Rohde C. A population-based study of age and gender differences in patterns of health-related behaviors. Am J Prev Med. 1999; 17:8-17.

Manderbacka K, Lundberg O, Martikainnen P. Do risk factors behaviours contribute to self-ratings of health? Soc Sci Med. 1999; 48:1713-20.

McAloney K, Graham H, Law C, Platt L: A scoping review of statistical approaches to the analysis of multiple health-related behaviours. Prev Med 2013, 56(6):365-371.

Meng L, Maskarinec G, Lee J, Kolonel LN. Lifestyle factors and chronic diseases: application of a composite risk index. Prev Med. 1999; 29:296-304.

Otten R, Engels R, van de Ven M, Bricker J. Parental and adolescents smoking stages: the role fo parents’current and former smoking, and ... J Behav Med 2007; 30(2): 143-154.

Plotnikoff R, Karunamuni N, Spence J et al.: Chronic disease-related lifestyle risk factors in a sample of Canadian adolescents. J Adolesc Health 2009, 44:606-609.

Prochaska JJ, Spring B, Nigg CR: Multiple health behavior change research: an introduction and overview. Prev Med 2008, 46:181-188.

Pronk N, Anderson L, Crain A et al.: Meeting recommendations for multiple healthy lifestyle factors: prevalence, clustering, and predictors among ... Am J Prev Med 2004, 27:25-33.

Pronk N, Peek C, Goldstein M: Addressing multiple behavioral risk factors in primary care: a synthesis of current knowledge and stakeholder ... Am J Prev Med 2004, 27:4-17.

Останалата част от библиография е на разположение в редакцията на сп. Соц. мед.




DOI: http://dx.doi.org/10.14748/sm.v1i2.941

Refbacks

Font Size


|